На вратата на читалнята висеше обява: „Получени са събрани съчинения на Хърбърт Уелс. Заради повишения интерес томовете се дават само за три дни. За закъснение има глоба. Намалението не важи за учащи се". Определени думи бяха подчертани с червено -за да може Романов да не подмине, а да влезе: има новини. Но днес Алексей щеше да влезе и без новини.
Читалнята е идеално място за явка. Този вид търговска дейност в големия университетски град, останал без нови книги, бе много популярен, влизаха много хора, включително и военни.
- Добър ден, господин Зуев. Какво става с поръчката ми? - попита Романов, сваляйки фуражката си.
В залата имаше двама-трима души, бяха седнали в далечния край и едва ли щяха да чуят разговора, но конспирацията си е конспирация.
Прегърбеното човече погледна над сините си очила и изфъфли:
- Ааа, вие ли сте? Пристигнаха вашите книжки. Но сега мога да ви дам само две. Има нови правила.
След седем години, прекарани по килиите, на Иван Максимович му бяха изпадали всички зъби, а зрението бе силно влошено. Ходеше и с бастун, заради ревматизма на коленете. Като го погледнеш - старче, на мравката път прави. Пенсиониран учител или може би счетоводител. Но усещането бе измамно. Зуев оглавяваше харковската агентурна мрежа на Реввоенсъвета, малобройна, но умно и старателно уредена. Романов, например, познаваше само самия Иван Максимович и дъщеря му Надя.
- Позволете ми тогава да си избера. Къде са книгите?
- Да идем в хранилището. Надя, замести ме в залата !
Излезе младичка девойка, почти дете, невзрачна на вид: сива плитка, сива рокля, сив плетен шал на рамен-ете - мишка и толкова. Тя само кимна на Романов (според легендата не се познаваха), но погледът й бе изискващ, въпросителен. Алексей едва забележимо наведе глава. Лицето на Надя Зуева светна.
Не знаеше много за нея: на деветнадесет, възпитавана е от чичо си, харковски адвокат, защото родителите й от 1905 година са били на каторга, майка й не се върнала -загинала след протестна гладна стачка. Надя се запознала истински с баща си едва през седемнадесета година. Зуев я използва за свръзка и за шифриране-дешифриране.
Коридорът ги отведе във вътрешността на сградата, в жилището на Зуеви. Чак когато се озоваха зад две заключени врати, Романов заговори за работа.
- Защо е червеното подчертаване? Депеша ли е пристигнала?
Иван Максимович пъхна ръка под кожената тапицерия на бюрото, извади лист хартия. Там с момичешкия, гимназистки почерк на Надя бе записано разшифрованото послание от центъра. Орлов спешно искаше новини за плановете на генерал Мамонтов: накъде ще поеме конният корпус, разгромил червените комуникации - на север игли на юг?
- Пишете. „ОТ ВИСОЧЕСТВОТО ДО ПЕРНАТИЯ. (Конспиративният псевдоним на Алексей „Височество" бе измислен от Орлов - заради царската фамилия и защото заради средния род не се разбираше дали е мъж или жена). По сведения, получени от Хлебарката (така те наричаха полковник Козловски), корпусът на Мамонтов се връща поради умора на конския състав". След като отговори на въпроса от центъра, Романов премина към собствения си проблем. „Отново настоятелно моля да се въздейства на сътрудничещите ни колеги. Вчера в резултат на неуспешно покушение срещу главкома загинаха възпитаниците на детския приют и възпитателките. Това е огромен подарък за бялата пропаганда. Вземете мерки в Москва, в противен случай аз ще ги взема на място сам. Така не може да се работи".
- Какви ги свършиха само? - оплака се той на Зуев, вече не за посланието. - Знаете ли подробности? Вчера в Харков пристигна главнокомандващият и посети Калединския приют за синове на загинали офицери. Взриви се бомба, заложена под някаква маса. Загинали са началничката на приюта и една възпитателка, осем деца, още единадесет са ранени, останалите са контузени, а генералът неясно защо минута преди взрива е прекъснал церемонията, извинил се и излязъл. Загинали са само хора от приюта, а той е невредим. Кретени! За каквото и да се захванат, само провали! С това осигуриха на белите приток от нови доброволци.