И Козловски си замина с празни ръце.
Но през август се яви отново - вече тук, в „Метропол". „Нали воювате с мерзавците?
Заповядайте. Ето ви едно отвратително злодеяние, по-лошо не може да се измисли. Със сигурност вече сте чули, че вчера на „Екатеринославская" е ограбен автомобил на армейския трезор. Някакви изроди хвърлили гранати по колата посред многолюдно кръстовище. Убити се единадесет минувачи, около тридесет са ранени. Не разполагам с опитни следователи, цялата ми надежда е във вас". Показа му снимки. Устата на Ераст стана като каменна, той сви вежди - и Мона разбра, че ситуацията вече не може да бъде спасена с припадък. Наложи се да го пусне от повода. След това два дни не можеше да си намери място и се убеждаваше да не нервничи.
Нима всичко ще се повтори?
Много й се прииска да избута Романов вън, докато не се е прибрал мъжът й, но това беше глупост, разбира се. Капитанът просто ще изчака във фоайето и тя дори няма да може да разбере какво се е случило.
- А какво се е случило, Алексей Парисович? - попита Мона, хващайки свойски Романов за лакътя. – Изглеждате притеснен.
- Нима още не знаете? А пък ние цяла нощ сме на крак. Кошмар. Взрив в сиропиталище. Покушение срещу главкома. Князът лично искаше да дойде при господин Фандорин, но е зает с разследването. Изпрати мен, с послание.
Мона се стресна. Сиропиталище? Лоша работа. Ераст пак ще се откъсне.
- Маса, донесете ми, моля, хапчетата от банята - отпрати тя японеца, а после попита настоятелно капитана: - Какво има в посланието? Покажете.
Романов се поколеба.
- Снимки. Ужасни...
Но все пак извади плика от планшета си.
На първата снимка, голяма, беше снимана група деца с еднакви тъмни униформи, край тях седяха жени с престилки с кръстове - вероятно възпитателки. Лицата на осем от момченцата и на две от жените бяха зачеркнати с червен молив.
- Това са онези, които са убити - поясни Романов. -Всички останали са ранени или контузени.
Останалите фотографии бяха още по-потискащи: всеки убит поотделно.
- Князът заповяда да покажа всичко това на Ераст Петрович.
Проклет психолог, злобно си помисли Мона. Знае с какво да го трогне. Какво да правя?
- Мили Алексей - проникновено каза тя. - Имам много голяма молба към вас. Кажете на Ераст просто, че вашият началник го моли за помощ, но не му показвайте снимките.
- Но Лавър нареди непременно да му ги покажа - обърка се Романов. - Как мога да не изпълня това?
- Заради мен. Заради всичко, през което преминахме заедно... Помните ли?
И нежно го погледна в очите: защото аз всичко помня, такова нещо забравя ли се?
Не очакваше, че той ще се съгласи. Но чудесният Романов каза с въздишка:
- Ами добре. Щом вие ме молите...
И прибра опасните снимки в плика, а плика - в план-шета.
- Благодаря - прошепна тя, много доволна, че този разговор се проведе в отсъствието на Маса.
В този момент на вратата се почука и това вече със сигурност бе съпругът й.
- Няма никой вкъщи! - весело се отзова Мона.
Ераст влезе навъсен.
- Намери ли охра?
Той извади от джоба шишенце.
- Надявам се да е п-правилната.
И млъкна, като забеляза застаналия до стената Романов.
- Вие?
- Здраве желая, ваше превъзходителство - изрече отчетливо капитанът.
- Какво „п-превъзходителство" съм ви аз? – намръщи се Фандорин.
- Действителният статски съветник е ранг, равен на генерал-майор. Не съм тук на частна визита, дошъл съм по заповед на господин полковника. Вчера вечерта бе извършено покушение срещу главнокомандващия. Не нашия командарм, а срещу самия Антон Иванович – сметна за нужно да подчертае Романов, който явно нямаше доверие в знанията на цивилния за военната йерархия. - Князът много ви моли да вземете участие в разследването.