Обещанието, дадено на Мона, бе изпълнено честно. Тя благодари на Алексей Парисович с леко кимване на главата.
Но в този момент съвсем не навреме се намеси завърналият се в гостната Маса:
- Взривили са бомба в сиропиталище. Трябва да се види дали няма пострадали деца.
- Пострадали са - отвърна мрачно Ераст. - Осем момчета са загинали, има много ранени. Чудовищна мерзост.
Ето защо е толкова мрачен, досети се Мона. Вече знае.
- Добре, капитане. Тръгваме веднага - каза Фандорин
Живот в света на Ин
и тревожно погледна Мона.
- Вземете файтон и ме изчакайте п-пред хотела - допълни Ераст Петрович.
Романов козирува и излезе. Мона мълчеше, свела очи. Това беше най-лошото -нейното мълчание.
- Там са загинали деца. Още по-страшно е, че има осакатени. Те и т-така са нещастни, защото са загубили родителите си... А онези, които са го извършили, се разхождат на свобода и бог знае какво още ще сторят...
Мона мълчеше.
- Обещавам да не се забърквам в нищо рисковано. И ще се п-постарая да се справя възможно най-бързо...
Най-накрая тя го погледна с печален укор.
- Нали обеща! Нима не можеш да потърпиш? Остана само месец - въздъхна. - Добре де. Нали виждам, че не можеш да си намериш място. Но при едно условие.
- Каквото и да е! - побърза да възкликне Фандорин.
- Ще ми разказваш всичко, без изключение. С подробности.
- Имаш думата ми.
- И пак ще вземеш със себе си Маса.
- Не. Разбрахме се: едно условие, не две! - Ераст Петрович заплаши скочилия на крака японец с юмрук: ти да мълчиш. - Бременна си в петия месец. Докторът казва, че това е рисков период. Нито за м-минута няма да те оставя без надзор. Маса, о-негаи да кара! Таному дзо!
Маса изпъшка и се смири. Фандорин рядко го молеше за нещо с такъв тон.
- Внимавай, дал си ми дума - жената притисна Ераст Петрович до себе си и го отблъсна. - Това е, заминавай. И знай: ако нещо се случи с теб, ще убиеш двама, мен и детето.
Във файтона Романов понечи да завърже разговор за делото, но Фандорин гледаше настрана и не го слушаше.
Размишляваше за света на Ин.
Ераст Петрович, разбира се, и преди знаеше, че няма никакъв „свят на хората", както не съществува и някакъв абстрактен „човек". Има мъж и жена. Те са устроени по различен начин, живеят различно, интересуват се от различни неща, в поведението си се ръководят от различни етично-естетически норми. В много отношения светът на Ян и светът на Ин са дори противоположни. Самият Фандорин винаги бе живял в Мъжкия свят, беше го изучил отлично и бе достигнал една от най-висшите степени в тази координатна система.
Светът на Ян е подвластен на разума и покорен на волята, твърд е и ясен, в него „да" значи „да", а „не" значи „не" и общо взето винаги се разбира къде е Доброто и къде е Злото.
Но преди четири месеца по каприза, а може би по милостта на кармата Ераст Петрович изведнъж се пресели в света на Ин. Това стана в онези ужасни часове, когато отнетата от бандитите тачанка летеше през степта към големия град с истински болници, а зад гърба му върху купчина сено, се мяташе и бълнуваше ранената Мона. Фандорин тогава даде клетва пред себе си: ако тя оцелее - о, ако оцелее! - той никога няма да я остави.
Случи се чудо. Мона остана жива. А Ераст Петрович не бе свикнал да нарушава клетвите си. Така и стана, че майсторът от света на Ян се озова в един чужд свят в ролята на ученик, глупав и безпомощен.
Разсъждавайки обективно, женският свят е несравнимо по-хубав от мъжкия. Той е и по-добър, и по-жертвен, и по-красив, и по-жив. Идеолозите на Бушидо утвърждават, че истинското предназначение на мъжа е да умре добре. Ако е така, то същинското предназначение на жената е да живее добре. Неслучайно мъжете най-добре от всичко умеят да отнемат живот, а жените го даряват. За един мъж е трудно да съществува в света на Ин. Фандорин никога досега не се бе чувствал толкова слаб и неуверен, никога досега не бе изпитвал постоянен страх. Ами ако на Мона нещо й се случи? Или (вече съвсем непривичен страх) ами ако нещо се случи с него самия? Та нали това ще значи - тя е права, - че той ще обрече на гибел и жена си, и нероденото дете.
Прав е древният мъдрец: благородният мъж не бива да създава семейство. А щом си го сторил - престани да живееш по правилата на благородния мъж, вече не си сам на този свят. Но Ераст Петрович не знаеше как се живее по други правила и дори не искаше да се замисля за това.