- Маколцев, някой да ви е викал? - процеди през зъби с неприязън Скукин. - Що за безцеремонност! А вие, чичо, да бяхте се спрели. Още е сутрин!
Едната вежда на Фандорин едва се повдигна – тукашните нрави му се сториха странни. Но съдейки по реакцията на останалите, сцената бе съвсем обичайна. Козловски само нетърпеливо дръпна мустак, адютантът изобщо не се засегна, а генералът избоботи:
- Стига, бе, Аркаша. Тъкмо исках да повикам Павлик, а той вече е тук. Усет. А аз не бива да спирам. Като бензинова дрезина съм: няма да потегля без дозареждане.
И като се засмя с плътен, звучен глас, отпи с удоволствие.
- Какво се повъртате тук, виночерпецо? - все така сърдито се обърна към капитана Скукин. - Свършихте си работата, вървете.
Но генералът се застъпи за адютанта си:
- Ти Павел Андреевич недей го командва. Където съм аз, там е и той. Кой вчера тръгна да ме измъква изпод червените картечници? Кой намери любимата ми табакера, когато я изгубих? Ти, Аркашка, през това време си седеше в щаба.
- А вие, чичо, няма защо да се тикате под куршумите. Като ви убият - кой ще поведе армията към Москва?
Ераст Петрович се изкашля.
- Г-господа, казаха ми, че работата, заради която съм извикан, е спешна?
Козловски го погледна с благодарност.
- Разрешете ми да продължа, Владимир Зенонович?... И така, влакът на главкома пристигна в Харков точно шестнадесет нула-нула - всички познаваме пунктуалността на негово високопревъзходителство. До пет и половина в щабния салон имаше съвещание. Освен главнокомандващия и ваше превъзходителство участваха личните помощници: от страна на главкома полковник Шрьодер и вашият - той кимна по посока на Скукин. - След това на гарата се състоя церемонията по награждаването на отличилите се офицери. Наложи се тя да бъде прекъсната по средата, защото главнокомандващият имаше стомашно разстройство...
- Той и по време на съвещанието два пъти тича до нужника - вмъкна Гай-Гаевски. -Преял с кисело зеле. Аз му викам: „Така става, Антон Иванович, защото сте трезвеник. Ако при това си пийвахте водчица, а още по-добре коняче, нямаше да имате никакви грижи".
Князът почтително изчака дали командващият няма да каже още нещо и продължи:
- След това, по график, следваше посещение на Калединския приют. Главнокомандващият пристигнал на място в деветнадесет и четиридесет, както бе предвидено. Той се обърнал към децата и възпитателките с кратка реч и започнал да раздава подаръци. Те са били на маса, покрита с покривка. Именно там, както стана ясно, е била заложена бомба с часовников механизъм. Много скоро главнокомандващият се извинил и побързал да излезе - отново е имал спазъм, а буквално минута по-късно е проехтял взривът. Загинали са... - Козловски надникна в списъка - Иля Сапожников, на осем години, Борис фон Миних, на девет години, Николай Белецки, на девет години, Константин Лешченко, на осем години, Пьотр Милованов, на единадесет години, Александър Щейн, на десет години, Семьон Колцов, на девет години и Корней Ранц-Зас, на шест години - това е синът на полковник Ранц-Зас, убит преди две седмици край Курск. Тъкмо е бил постъпил. Той е бил по-малък от необходимата възраст, но... - князът се запъна и не довърши.
- Да, това беше мое нареждане, на моята съвест тежи тази невинна кръв - генералът се прекръсти и отпи. - Мислех си - къде да се дене такова дребосъче, като няма ни баща, ни майка? А излиза, че съм подписал смъртната му присъда. Освен това са убити и две жени, нали?
- Тъй вярно. Началничката на сиропиталището Некритова и възпитателката баронеса Ланде, вдовица на офицер дроздовец. Била е бременна. Казват, че много се надявала да роди син...
Настъпи мълчание.
- Какво сте направили от вчера? - попита Ераст Петрович, който не бе обременен от армейската субординация. Беше му жал за загиналите, но скръбта винаги тласкаше Фандорин към действие.
- Усилено патрулиране. Експертен анализ на частиците от взривното устройство. Разпит на целия персонал на приюта: дали не са присъствали странични хора.
Фандорин се намръщи:
- От патрулите няма да разберете нищо. От типа на взривното устройство също. Странични хора не са забелязани, разбира се - иначе щяхте да се оправите и без мен. Кажете ми, полковник, споменатият от вас график на придвижване на главнокомандващия съществувал ли е в писмен вид? Кой е имал д-достъп до него?