Не можеше да продължи, сърцето му се късаше. Господарят сграбчи ревльото за врата и грубо го завлече при трупа.
- Е, деца едва ли.
- Какво правите?! - възкликна в ужас Маса, като видя, че Фандорин смъква панталона на убитата.
- Полюбувай се. Това не е никаква жена. Твоята Шуша е евнух.
Маса зяпаше оголеното място и мигаше на парцали.
- Когато пресметнах, че твоята избраница е служила в охраната на императрица Лун Юй, веднага разбрах. Ако ставаше дума за Цъ Си - друга работа. Старата императрица управляваше сама, славеше се със сприхавия си нрав и не-почитането на т-традициите. Тя спокойно би могла да държи до себе си жени телохранителки. А Лун Юй-тайхо не е имала никаква власт и за нищо на света не би посмяла да наруши правилата на Забранения град. Нима не знаеш, че само евнуси са можели да пазят личните покои на императора и императрицата? Трябва да четеш повече к-книжки.
- Щом сте се досетил, че Шуша ме мами, защо не казахте? - попита Маса, притискайки с ръце слепоочията си. Кръговете пред очите му не изчезваха, а се въртяха все по-бързо. -Това е жестоко. Никога досега не съм се чувствал толкова унизен...
- Нямаше да ми повярваш. Любовта - тя е такава - господарят тупна Маса по врата -Горкият. Сигурно ти е тежко, като ни гледаш нас с Мона?
Прегърбен, остарял със сто години, Маса с усилие се надигна.
- Много ме е срам, господарю - отговори той безжизнено. - Мислех, че само вие оглупявате от любов. Но никога не сте бил такъв глупак като мен. Простете ми. Всичко развалих. Сега никога няма да открием злодея Заенко. Шуша го е предупредила, разбира се.
Фандорин го плесна по челото.
- Ей, я ела на себе си! Нали ме познаваш. Кога съм късал нишката? Щях ли да убия тази грешка на п-природата, ако Заенко вече не беше в ръцете ни?
- А? - попита Маса, което, разбира се, бе ужасно не-вежливо.
- Докато си гукахте тук, аз се огледах внимателно. И забелязах, че в прозореца на будката сякаш нещо блещука. Там има зрител с бинокъл. За кого според теб Шуша би могла да спретне този с-спектакъл? Заенко е дошъл да се полюбува как умира човекът, който се разправи с бомбаджиите. Сега другарят ч-чекист тихичко се е спотаил и чака да си тръгнем. Върви да го заловиш. Ще ти бъде п-полезно да се ободриш.
Кръговете веднага престанаха да се въртят.
- Вече съм доста по-добре - каза Маса.
Средство против зъбобол
Съдбата на революцията висеше на косъм, стоманените челюсти на белите армии се сключваха около гърлото на кървящата Република, а болшевикът Романов гледаше през прозореца и мислеше за любов.
Вчера Надя каза: „Ти не разбираш. Проблемът не е в теб, проблемът е в мен. Мъжът е способен да обича нещо повече, отколкото някого. Жената не може така".
Алексей се ядосваше. Най-накрая бяха двамата, насаме, а Надежда се опираше с юмручето си в гърдите му, извръщаше лице и все приказваше, приказваше.
„А може ли по-разбираемо?", попита той. „Може. Ако се случи онова, което искаш... и за което аз се старая да не мисля, защото веднага ми притъмнява пред очите... Ако това се случи, тогава ти съвсем ще засенчиш за мен останалия свят. Ще мога да мисля само за теб и да живея само заради теб. А сега не бива да изоставяме революцията. Тя може да загине без всеки от нас, дори без мен, дето съм толкова дребна. Хайде да изчакаме победата. Тогава ще мога да бъда изцяло твоя, докрай". Той я пусна от прегръдките си, кръстоса ръце на гърдите си и се ухили. „Красиви думи. А всъщност ти си просто малко момиченце, което иска, но се страхува. Сама дойде в хотелската ми стая, след това те хвана шубето и сега, както се полага на интелигентка, загръщаш страха си в блестяща обвивка". Наистина беше много ядосан. Защото я желаеше до трепет в коленете. Нарочно каза такова нещо, на което Надя нямаше как да не се обиди. Тя пламна и избяга. А сега той, вместо да мисли за делото, зяпаше през прозореца дъждовната улица и си нареждаше: Надя е права. В Русия сега не е време за любов. В Русия изобщо никога не е време за любов.
Да вземем първата му любов, пък била тя и момчешка, глупава, но тогава не изглеждаше така – прекършена от войната.
Втората, измамната, беше химера на войната. Видение.
Третата бе просто убита от войната...
Той затвори очи, прогони страшния спомен за мъртвото поле. Преди не успяваше, а сега се справи - почти без усилия.
Любовта към Надя е последна. Друга няма да има, опашката на гущера вече няма да порасне. Да чакат победата?
Но когато победим - ако победим - пак ще се намери някоя поредна руска чума и холера, която ще се окаже по-важна от любовта и несъвместима с нея...