- Ето го! - извика господарят, сочейки с брадичка напред и надясно.
Там, на няколко десетки крачки от последния безнадеждно смазан танк, лежеше човек с офицерска куртка.
Маса изтича до него и видя, че той е в несвяст, но жив. На бузата на капитана се аленееше драскотина, очите му бяха затворени, устните - плътно стиснати.
- Върни го в съзнание - нареди господарят. - След няколко минути тук ще дотичат войниците, а трябва да п-поговорим с него. Тук нещо не съвпада...
- Съгласен съм - кимна Маса. - Негодяй, който спокойно убива деца, не би рискувал живота си така.
Той натисна енергийната точка под ключицата на акунина. Ако човекът е жив, ще дойде на себе си.
Адютантът веднага отвори очи. Примигна два пъти, раздвижи глава. Усмихна се.
- А, пинкертоните... Все ми е тая. Работата е свършена. Няма да отговарям на никакви въпроси.
Той опита да се надигне и застена - май му бяха счупени ребрата и може би не само те.
- Въпросът ми е само един - каза Фандорин. - Няма да ви се наложи да предавате никого. Наградата за честен отговор ще бъде револвер с един п-патрон.
Маколцев отново се усмихна.
- Болшевиките не се самоубиват. Но ми е много любопитно що за въпрос имате.
- Никак ли не ви беше жал за тях?
Червеният шпионин се учуди:
- За кого?
- За Иля Сапожников, на осем години, Боря Миних, на девет, Коля Белецки, на девет, Костя Лешченко, на осем, Петя Милованов, на единадесет, Саша Щейн, на десет, Сеня Колцов, на девет и Корней Ранц-Зас, на шест годинки?
- Господи, това пък сега кои са?
- Момчетата, загинали в сиропиталището. Когато вашата организация се опита да взриви г-главнокомандващия.
- Нямаме нищо общо с това. Защо ни е да убиваме Тюфлека? За да стане така, че на мястото на дъртия мухльо да дойде зъбатият вълк Гай-Гаевски ли? Да не сме идиоти?
- Кой тогава го е направил? Втората н-нелегална организация ли? Тази, която предадохте на Черепов?
Капитанът се намръщи.
- Не си пъхайте носа в неща, които не ви засягат. Съгласих се да отговоря на един въпрос.
- Аз, с ваше позволение, също имам един въпрос - поклони се Маса на акунина. - Ако генерал Гай-Гаевски е опасен враг, защо не го убихте? Много е лесно да се направи.
- Същото нещо ме питаха... няма значение кой - с въздишка отвърна Маколцев. - Не можах да се принудя. Дъртият пияница ми харесва.
Маса се обърна към господаря на японски:
- Този човек е искрен. Всичко, което казва, е истина.
- Това и аз го виждам. Да се махаме. Да му оставим последната минута, нека си пълзи. Ако успее да се измъкне - значи е късметлия.
- Този ще успее - каза уверено Маса и още веднъж се поклони на червения самурай за сбогом.
Те си тръгнаха.
Адютантът се провикна след тях:
- Ей, пинкертони, къде тръгнахте?
Но не получи отговор, защото Маса и Фандорин си говореха.
- Червените и белите са като клана Тайра и клана Минамото. Непримирими врагове са, но и от двете страни има черни негодяи и рицари - обясняваше Маса.
- На война винаги е така. Избираш не между Доброто и Злото, а само за коя роза воюваш. А ако ти се повдига от м-миризмата на рози, просто се оттегляш.
- Това е най-трудното - да отстъпиш настрана – отбе-ляза тъжно Маса.
И мислено довърши фразата: „Благородният мъж, роден за действие, не владее това умение. И вие, господарю, няма да можете".
Две работи - голяма и малка
- Павлик... Искам да кажа, Маколцев, се е побъркал. Няма друго обяснение - рече съкрушено Гай-Гаевски, щом чу разказа до края. - Жалко, че сте го изпуснали, господин Фандорин. Много би ми се искало да го погледна в очите... Не, това е напълно невероятно! Отнасях се към него като... като към син. Толкова сме си говорили с него, били сме заедно под обстрел... - той разпери объркано ръце. - Вече гоня шестдесетака, а излиза, че изобщо не познавам хората.
- Това нееднократно съм ви го казвал, чичо - намеси се веднага Скукин.
Ераст Петрович не каза нищо. Той все още не можеше да разбере защо са го извикали при командващия, при това настойчиво и спешно. На Скукин му бе съобщено за вчерашните събития в Чугуев (с изключение на някои подробности, които полковникът нямаше защо да знае). Защо го бяха извикали тогава? За да разкаже пак същата история?
- Чичо, нима не се опитвах да ви убедя, че трябва да се отървете от Маколцев? Един Господ знае колко неуспехи на фронта се дължат на този шпионин! – продължаваше да нарежда Скукин.