- Аркадий, мислех, че ти просто ревнуваш, че прекарвам с него повече време, отколкото с теб - опитваше се да се оправдае генералът. - Но ти нали си трезвеник и през цялото време досаждаш с приказки за работата, а понякога човек има нужда да разпусне...
- Е, вече разпуснахте, честито.
- Все пак аз съм сигурен, че Павлик се е побъркал.
- Не, ваше превъзходителство - каза Фандорин. Вече започваше да му писва от тази роднинска препирня. - Маколцев е бил червен агент. Опитът да се взриви бронирания влак и бягството на Заенко несъмнено са дело на вашия адютант.
- Забравихте покушението срещу главнокомандващия - допълни Скукин. - Маколцев е съобщил на нелегалните разписанието на визитата и двама червени, които се бяха промъкнали в конвойната полустотня на Специалния отдел, са заложили бомба.
- Да, да, ти ми докладва - кимна негово превъзходителство. - После единия са го открили мъртъв, а вторият е изчезнал.
- Без съмнение вторият е бил водещ и е премахнал помощника си, за да си прикрие следите. Червените имат вълчи закони, чичо.
Командващият май намери повод да се разсърди на племенника си.
- Ако не ме беше убедил да назнача онзи глупак Черепов за началник на контраразузнаването, щяхме да разкрием нелегалната мрежа доста по-рано. Танковете ми сега щяха да са цели и победата нямаше да виси на косъм!
Той се обърна към Фандорин, който с учудване бе вдигнал вежда - това, че Черепов е станал началник по настояване на Скукин, бе нещо ново за него.
- Именно за това искам да поговоря с вас, Ераст Петрович - продължи генералът. - Без танковия клин настъплението може да се забави. Хората са малко, фланговете са разтегнати. И това е половин проблем. Вярвам във войниците си. Ако не им се пречи, те ще разкъсат фронта на въшливите червени дивизии. Но именно в това е проблемът - че им пречат! Най-късно утре ще ми се наложи да дръпна големи сили от предни позиции, за да запуша дупка в тила. Чухте ли за настъплението на бандите на Махно?
- Да. Вестниците пишат, че Бунтовническата армия напира от изток - кимна Фандорин. Военните събития не го интересуваха много. Други мисли витаеха в главата на Ераст Петрович. Пръстите му се плъзнаха в джоба и докоснаха нефритената броеница. Допирът на студените, гладки мъниста както винаги ускоряваше дедукцията.
- Вестниците не пишат и една десета от истината! Махно, когото ние бяхме изтикали чак на края на Украйна, по някакъв начин е събрал нови пълчища, смазал е частите, оставени за прикритие, и сега препуска с тачанки по степите право към Таганрог. Вече е превзел Мелитопол и Бердянск. Ако не прехвърлим в тази посока поне две дивизии, ще се случи катастрофа! А без тези две дивизии няма да мога да разкъсам червения фронт!
- Защо ми е да знам всичко това? - попита студено Ераст Петрович.
Командващият погледна полковника.
- Аркадий казва, че вие можете да спрете атамана Махно...
Това бе изречено неуверено. Сякаш и самият Гай-Гаевски не вярваше много в такава вероятност. Но в беседата отново се намеси Скукин.
- Главният съветник и идеолог на атамана е анархистът Арон Воля. Казват, че той е най-големият авторитет за Махно. Помня как писмото от него спаси всички нас в Зеленото Училище. Вие добре познавате Воля. Той ще се вслуша във вашето мнение. Махно ненавижда и белите, и червените, а най-големият враг на Воля е болшевизмът. Ние знаем, че преди няколко дни на конгреса на селските делегати Воля е заявил, че Бунтовническата армия трябва да се сражава срещу диктатурата на пролетариата и комунистите. А когато червеното командване изпратило свои емисари при Махно, Воля е убедил атамана да ги изгони като кучета. Ако бихте могли да поговорите с вашия познат и да му обясните, че воювайки с нас, анархистите помагат на червените... Ако може да се договорим за примирие и съвместни действия... Червените са обърнати с незащитения си фланг към Махно, както и ние. Атаманът ще се забие в него като нож в масло. А ние сме готови да го снабдяваме с оръжие и боеприпаси, униформи и медикаменти.
Фандорин се намръщи и се изправи.
- Не си хабете б-барута напразно. Моето участие в тази война приключи.
„Почти приключи", мислено допълни той и излезе. Беше му неспокойно на душата. Отново предстоеше тежък разговор с жена му.
Във вестибюла на „Метропол" го очакваше японецът. По физиономията му със застинала на нея бодра усмивка веднага стана ясно: нещо не е наред. А и Маса започна с думите:
- Само не се притеснявайте, господарю...
И Ераст Петрович веднага се развълнува така, че ръцете му се разтрепериха, а те обикновено не трепереха, дори когато вдигаха шестпудови гири.