- Смятате да свалите съветската власт и говорите за това, без да се криете?
- Заговорите и кроежите не влизат в нашия метод. Революцията побеждава с вдигнато забрало на шлема. В града вече имаме двайсет и шест опорни пункта. И стават все повече. Народът вижда, че болшевиките са само жадни за власт, а черногвардейците живеят с идея!
- Всички без изключение? - попита Ераст Петрович, за да разбере доколко този революционен Манилов е откъснат от реалността.
- Не, разбира се - чак се учуди Воля. - Ние вземаме всеки в нашия артел, без разпити. Защото всеки човек поначало е достоен за уважение и доверие. Докато не ги загуби, извършвайки нещо непристойно. „Свобода" има устав от десет правила. Всеки нов член е длъжен да ги спазва.
- И какви са тези правила?
- Първо: да не жалиш живота си за свободата. Второ: да се отнасяш с уважение към братята и сестрите си. Трето: да им помагаш винаги и във всичко. Четвърто: забранено е да се караш със своите. Пето: можеш да се биеш само с враговете на революцията. Шесто: цялото имущество е общо, с изключение на личните вещи. Седмо: строг сух закон. Осмо: да не създаваш семейство до пълната победа на революцията. Девето: да изпълняваш бойните заповеди на артелчика, без да ги приемаш като ограничение на свободата. И последно, десето: ако си нарушил което и да било от правилата, безропотно да приемаш съда на братята си.
- И как се съди при вас?
- С общо гласуване. Има само две наказания. Малкото е прогонване от артела. За това е достатъчно обикновено болшинство. И най-тежкото наказание - разстрел. Но тук за присъдата са необходими две трети. Наказваме със смърт за тежки престъпления: да кажем, за убийство. Човек е свободен в решенията и постъпките си, но при това трябва да носи пълната отговорност за извършеното от него. Включително да плати с живота си. Такава е анархистката черна истина.
- И случвало ли се е да разстрелвате свои?
- Два пъти. Един от братята се беше напил и заклал друг брат. И още веднъж, когато един, беше от криминалните, изнасили гимназистка. Джики го видя, моя помощник по бойната част. Той самият е от бившите грабители, човек със сурова съдба. Джики изпълнява присъдите, има твърда ръка.
Фандорин се реши.
- Щом в артела „Свобода " има толкова строги закони, как бихте постъпили с брат, който е ограбил беззащитна старица?
И той разказа на артелчика за това, което се бе случило на Покровка.
Воля го изслуша навъсено.
- Да, лошо. Жал ми е за старицата. Но правилата на артела не са нарушени. Реквизирането на ценни предмети от представителите на експлоататорската класа е в реда на нещата. Ние разменяме прибраните ценности за храна, която раздаваме безплатно на нуждаещите се. Това, че нашият брат е ударил генерала, също е нормално. Ако враждебният елемент оказва съпротива, разрешено е да се използва сила. В крайна сметка той не е убил този граф, нали?
- Задръжте златния медальон. Върнете на нещастната майка снимката и кичура. Това е всичко, което искам.
Артелчикът се замисли.
- Смятам, че ще върнем и медальона, щом има сантиментална, а не друга стойност. Тогава става дума не за скъпоценност, а за предмет за лична употреба... Как се казваш?
- Фандорин.
- Ела с мен, Фандорин. Медальонът трябва да е в хранилището, където пазим хазната на артела. Сега ще го намерим. След това ще пратя с теб някой от братята. Нека го даде на тази майка и да вземе разписка.
Арон Воля стремително се втурна към вратата. Озадаченият Ераст Петрович с малко закъснение закуцука след него. Артелчикът го чакаше в приемното и слушаше скърцащата госпожица.
Тя докладваше:
- .. .Така че имаме седмичен запас от продукти за сто четиридесет и седем бойци плюс излишъци. Разбрах се с комуната „Бакунин", те ни дадоха две картечници „Максим" срещу осем пуда брашно и онази туба спирт, която реквизирахме онзи ден - нали и без това не ни трябва. Освен това за раздаване на населението остават десет пуда брашно, тридесет фунта захар, дванадесет чувала картофи, има и олио. Да ги раздаваме ли?
- Разбира се. Браво, че си се разбрала за картечниците. Скоро ще ни потрябват.
Воля ласкаво потупа девойката по рамото и свежото й личице порозовя от удоволствие.
- Да вървим, да вървим - подкани артелчикът Фандорин и го хвана здраво под ръка. -Така по-лесно ли та е да вървиш?