Джики изобщо не ставаше за оратор.
- Е, к'во - каза той с ръце на кръста. - Да не е за сефте? Хайде, Арон, излез.
Това беше цялата реч.
Очевидно Воля, като действащ артелчик, трябваше да се обърне към събранието с предизборна реч.
Тя също не беше кой знае колко дълга.
Воля се качи на верандата, огледа двора с пламтящия си поглед и тихо заговори:
- Благодаря ви, че всеки път ме преизбирате. Вярвам, че ви е омръзнало всеки четвъртък да слушате едно и също. Затова ще бъда кратък. За най-важното. За нашата черна правда. Защо се нарича черна?
Добре го слушаха. Тълпата добре осъзнава истинската, неподправена лудост, помисли си Фандорин, и се зарежда, а дори и се заразява от нея.
- .. .Защото ние не правим човека по-бял и по-хубав, отколкото е. Ние си го обичаме черничък. Такъв, какъвто си е. Обичам ви всички. Зли, обидени, болни от сифилис, проклети, никому ненужни, грешни, престъпни – всякакви. И знаете ли защо? Защото вие сте тук, в артела „Свобода ", а това значи, че за вас свободата е най-важна. Вие сте като мен. Вие сте моите братя и сестри. Вие също като мен няма да пожалите нищо в името на свободата. А пък аз няма да пожаля никого и нищо, включително и себе си, заради вас, и вие го знаете. Това е, аз приключих. Свободни хора сте, решавайте.
Не му ръкопляскаха, нямаше одобрителни викове, но мълчанието бе по-красноречиво от аплодисментите.
Ето какъв трябва да е вождът. Във всеки случай в обхванатата от революция Русия, рече си Ераст Петрович и въздъхна. Да не жалиш никого и нищо - това е прекалено висока цена. Дори за свободата.
А Воля застана до него спокойно, сякаш преди малко не бе изричал високопарни слова и прошепна:
- Е? Виждаш ли мерзавеца?
- Трима отговарят на описанието - също толкова тихо отговори Фандорин. И обясни кои именно.
- Спартак, Топор, Жохов - процеди през зъби Воля, като злобно присви очи. - Добре. Като свършат изборите, ще я видим тази работа.
През това време събранието продължаваше. Когато Джики попита дали артелът е готов за гласуване и дали има още някой, който иска да говори, в строя се вдигна ръка.
- Стига с този Арон! - провикна се някакъв с каскет. - При този Воля няма никаква воля! Братя, да направим актьора артелчик! Искаме Невски!
Громов-Невски също беше тук, с шлифер върху ризата, блед, но усмихнат. Той махна на всички с ръка и шеговито се поклони, на челото му падна пищен кичур.
- Това е нашият артист - каза Воля. - Знаменитост. Отлично говори по митинги и изобщо много е направил за пропагандирането на нашите идеи.
Ераст Петрович не долови в тези думи нито враждебност, нито ревност.
Тълпата се оживи. Някои се засмяха, други завикаха:
- Хайде, Невски, искаме реч!
Актьорът с лекота се покачи по стълбите, хвърли шлифера, отметна перчема си назад. Говореше с отлично поставен баритон, с ефектни паузи.
- Скъпи братя и още по-скъпи сестри! Аз също ще бъда кратък. За разлика от предишния оратор аз не мога да ви понасям. Защото сте изроди. Половината - бандити, а другата половина - хаховци, подобни на вашия покорен слуга. Вместо да си седите вкъщи и да пиете чай, вие си търсите приключения на свой гръб - из аудиторията се понесе смях. -Но аз кисна в това долно свърталище по същата причина, по която и вие. При тях там -Невски махна с ръка към оградата - е пълна скука, а при нас е весело. Вярно, би могло да е още по-весело. Предизборната ми програма включва само една точка. Искаме вместо сухия закон мокър! Седмото правило трябва да се пренапише: „Който не може да пие и от спирта и от дрогата се превръща в свиня - да бъде гонен, а всички останали да си се наквасват, колкото им хрумне". Това е, което имах да кажа. Свободни хора сте, решавайте - актьорът много добре изимитира глуховатия глас на Воля и се поклони.
На двора всички ръкопляскаха и се смееха.
- Сега ще ви свалят - каза с тревога Фандорин. Работата, чийто край уж се виждаше, сега щеше да се усложни.
- Ами нека - равнодушно подхвърли Воля. - Хората имат свободата да избират. Щом искат да пиянстват - тяхна работа. Нищо, след седмица ще разберат, че така не може, и отново ще изберат мен. Ти не се притеснявай. Никой не отменя останалите правила, така че при всички случаи ще намерим крадеца.
Джики обяви гласуване.
- Първо да вдигнат ръце онези, които са за Арон - каза той и сам пръв вдигна юмрук.
За учудване на Фандорин, почти цялата тълпа последва примера на грузинеца, включително и Невски. Щом улови погледа на Ераст Петрович, актьорът му намигна. Стана ясно, че на „героя-любовник" не му трябваше нищо друго освен всеобщото внимание и аплодисменти.