Не, това съвсем не е любителско начинание, рече си Романов. Самата идея за масова, многохилядна организация, която се състои от лесно заменяеми дилетанти, но се управлява грамотно от единен център, е дръзка до гениалност и функционална. Можеш да гониш пипалата на този октопод и да ги късаш, колкото си искаш, но до главата му няма да стигнеш, а докато се опитваш да го сториш, ще се появят нови израстъци.
- Аз идвам направо от влака, в Москва не познавам никого - каза Алексей на глас. -Трябва само да се настаня някъде и ще бъда готов да изпълнявам всякакви заповеди.
Оказа се, че юнкерът Веня не е кой знае колко тактичен. Вратата се открехна и се чу звънък глас:
- Господин щабскапитан, ами останете у нас! Зина, нали може? Кабинетът на Владимир Иванович и без това е празен.
- Да, разбира се - отвърна от коридора Грузинцева след известна пауза.
Алексей спа до вечерта, отспивайки си наведнъж след напрегнатите дни на фронта и тежкия път. Събуди се, седна на дивана - и видя сервирана маса: блестяща от белота салфетка, сандвичи със салам в порцеланова чиния, бисквити, термос с чай. Направо приказка. И бележка, написана със ситен, но твърд и много красив почерк: „Има топла вода".
Хапна, изкъпа се в истинска баня с газов бойлер - отдавна забравен лукс. След това дълго и с удоволствие се бръсна, подстрига мустаците си, приведе в приличен вид ноктите си. За първи път от много месеци се почувства като член на цивилизовано общество.
След като се върна в кабинета на убития във войната служител на генщаба, той започна да крачи край рафтовете с книги, повечето военни и исторически. Обмисляше какво да прави нататък. Още беше рано да докладва. А пък и защо? Орлов така или иначе не разполага с никого освен с въоръжени с винтовки мъже. Те ще потрябват на заключителния етап. Първо трябва да се установи кой и къде трябва да бъде арестуван. Организацията тип „Октопод" е удобна от гледна точка на сигурността, но едновременно с това има слабо място. Разбира се, че не могат да бъдат установени и арестувани няколко хиляди заговорници. Но няма и нужда. Ако бъде намерена главата на октопода и по нея бъде нанесен удар, за пипалата можеш да не се безпокоиш. Те ще бъдат безпомощни без управление и свръзка - ще престанат да представляват каквато и да било опасност.
В кабинета беше много тихо. Пухкавият килим приглушаваше всяка стъпка, часовникът с дърворезба не тиктакаше. Алексей се замисли дали да не го навие - като дете много обичаше да навива с бронзовото ключе старинния часовник „Мозер" на баща си. Не, няма нужда.
Щом такава изрядна домакиня е оставила часовника, без да го навие, значи има смисъл в това. И той е разбираем. Стопанинът е починал, времето е спряло. Изведнъж, докато мислеше за изрядността на Зинаида Андреевна, той се сети, че бе забравил да прибере принадлежностите си за бръснене.
По чорапи, за де не вдига шум, той излезе в коридора, ослуша се. Нито звук. Вече беше късно.
По дяволите, и лампата в банята беше оставил включена!
Открехна вратата и застина.
Зинаида Андреевна стоеше пред умивалника и със затворени очи държеше под носа си насапунисаната четка за бръснене. Защо?
- За Бога, извинете - каза Романов. - Сега ще я измия.
Очите й се отвориха, в тях се четеше смущение.
- Вие извинявайте - продума Грузинцева. - Аз... аз съвсем съм отвикнала от тази миризма. Мъжка миризма. Веня още не се бръсне...
Алексей отклони поглед, за да не я притеснява още повече.
- Сигурно ви е неприятно, че се настаних в кабинета на съпруга ви. Ще го освободя веднага, щом Иван Климентиевич ми намери нещо. Той обеща...
- Мислех, че ще е неприятно, но по някаква причина... По някаква причина ми е добре от това, че в къщата отново има мъж - Зинаида Андреевна пусна чешмата и започна бавно и старателно да плакне четката. Тя също вече не поглеждаше Романов. - Знаете ли, ние с Владимир Иванович не живяхме дълго заедно, аз дори не успях да го обикна както трябва, макар че той беше много добър човек. Познат на баща ми. Когато татко и мама толкова внезапно... Веня сигурно ви е разказал?
- Не.
- Имахме имение на Волга. През зимата винаги ходехме там за Рождество. Последната зима преди войната беше много топла, помните ли? Те пропаднаха под леда, заедно с шейната и конете. Изчезнаха, сякаш никога не ги е имало... Сега от време на време ми се струва, че цялата Русия, целият предишен живот също е пропаднал в някакъв черен процеп в леда и... - тя потръпна. - Бях на двадесет и една, а Веня на дванадесет. Не знам как щяхме да го понесем, ако не беше Владимир Иванович. През цялото време беше до нас. Струваше ми се толкова естествено да се омъжа за него. И всичко с нас щеше да бъде чудесно, сигурна съм. Но ние се оженихме през април, а в през август започна войната. След това един път си е идвал в отпуск -и край...