И скуката веднага изчезна. Горещо, много горещо! Това е бригадният началник. Огънят е съвсем близр!
От Зотов се знаеше, че на висше ниво заговорът се състои от „дивизии", а това значеше, че оставаше да се изкачи само с едно стъпало нагоре.
Веднага след ритуала с даването на огънче интересният точилар престана да бълва искри, напусна ликуването с червените знамена и си тръгна - през Театралния площад, а после през дворовете. Още под първата арка Романов се натъкна на зарязаното точило. Там се търкаляше и захвърлената алена панделка.
Алексей надникна иззад ъгъла и видя как вървящият отпред човек захвърля престилката, под която се оказа приличен копринен костюм.
„От мрежата няма спасение, хванах те, пиленце, стой... Не бих те изпуснал за нищо, сега вече знам, че си мой" - пееше си тихичко ловецът, като преминаваше стремително и безшумно от едно прикритие към друго. „Бригадният" през цялото време се оглеждаше, но непрофесионално: миг преди това по движенията на раменете се разбираше, че в следващия момент ще се обърне.
На Кузнецкия мост обектът спря един извозтрудещ се, номер 578, като извика: „Плащам за бързина!" Колата отпрати в галоп по паважа към Трубная, но това нямаше значение. Един грамотен нелегален задължително щеше да смени превозното средство, преди да стигне до целта си, но от тези пишман конспиратори подобни тънкости не се очакваха.
Точно така и стана. След това Номер 578 разказа на чекистите, че е закарал щедрия клиент до ъгловата сграда на „Семьоновская улица" и видял как той поздравява вратаря.
- Това е бившият подполковник Гушчин, записал се е със собственото си име - съобщи му вечерта Орлов. - Московчанин, дълго е отсъствал, върнал се е у дома в края на март. Много е вероятно да е пратен от Дон. Вратарят е чул как Гушчин споменава пред жена си нещо за Новочеркаск. Това вече е едра риба, Льоша. Остава едно стъпало и ще стигнем до щаба им. Умолявам те - не им позволявай да се отскубнат.
- Ами не ми се бъркайте и няма да се откачат. Но имаме усложнения - угрижено каза Романов. Беше успял да се измъкне и да дойде на Поварская едва късно вечерта и за това си имаше причини. - Пращат ме в командировка. Като свръзка, в Казан. С важно съобщение до тамошния филиал.
- Какъв такъв филиал? - попита Крюков.
- Днес имах разговор със Зотов. Неприятен при това - въздъхна Алексей. - Оказва се, че „Съюзът" има клонове в няколко града. В уречения ден въстанието ще започне едновременно. Затова от Москва се изпращат куриери. Мен са ме избрали, защото съм бивш контраразузнавач, имам конспиративен опит. В Казан трябва всеки ден между девет и девет и четвърт да стоя под часовника на гарата. Рано или късно някой ще дойде при мен и ще каже паролата. Зотов обаче не знае колко са куриерите и в кои градове отиват.
Орлов се навъси.
- Къде е съобщението?
- Ето го - Романов му подаде един кибрит. - На дъното е, под клечките.
Членът на колегията и помощникът му опряха глави и зяпнаха комбинацията от цифри.
- Шифровано е, мамицата му мръсна! - изруга Крюков.
- А ти как мислеше?
Алексей искаше да ги помъчи по-дълго и с удоволствие пускаше кръгчета дим, но Орлов бързо го разконспирира.
- Като ти гледам доволната физиономия, тази главоблъсканица вече си я решил. Е?
- Затова и седях до толкова късно. Не очаквах такива познания от „Съюза". Това е математическо шифриране по системата на Чеиз, англичаните я използват. През шестнадесета работих с тях по делото за една германска подводница, само заради това и го разбрах. Наложи се да си поиграя, но се справих.
- Какво пише?
- Само две думи. „Първи юни".
Крюков отново изруга. Възцари се зловещо мълчание.
- Романов, дай една папироса! - помоли Орлов.
- Не бива да пушиш, пак ще започнеш да кашляш - каза помощникът.
Този път изпсува членът на колегията.
- ...! Остава месец, а ние още не сме стигнали до центъра им! И ти заминаваш! Какво ще правим? Ще работим по Гушчин без теб ли?
- В никакъв случай. По-добре прати някого в Казан под моето име. Работата не е сложна. Да предаде кибрита и толкова.