Романов кимна. Това му беше познато. А след това рано или късно срещаш своя Орлов и той ти обяснява в какво е правдата - ако до този момент още не си го разбрал сам.
- А знаеш ли кое е най-важното, което изясних за себе си? Макар да е герой, Миркин греши. Родината на човек не е Русия и не е Израел, а цялата земя. И докато по цялата земя животът не стане добър, и в Русия, и в Израел също няма да има добър живот. Именно в това е най-важната правда на света. Така станах болшевик интернационалист - завърши важно Шварц.
- Но пак си останал евреин. Пееш песни, преценяваш кой е антисемит.
- Нима патицата може да престане да бъде патица, защото е птица? - вдигна рамене бившият прапоршчик. -Много е добре, че съм евреин. Евреите са необходими на световната революция. Защото ни има във всички страни. Ние сме като цимент, който слепва всичко. Или не - ние сме електрически проводници, по които ще затече ток и навсякъде ще има светлина... Хоп, у тях загасиха светлината. Лягат си. Може би и ние да си починем? Минава два през нощта.
- Ще почивам аз, утре със сигурност пак трябва да тичам из града. А ти седи и наблюдавай.
На Алексей му се стори, че тъкмо бе затворил очи, когато нещо го удари по челото. Скочи на кревата - към лицето му полетя още една смачкана хартийка. Навън се съмваше.
- Ставай - каза тихо Шварц, откъсвайки се от бинокъла. - В антрето свети. Обектът си слага шапката.
Романов вече си обуваше ботушите.
- Колко е часът?
- Четири и двадесет.
Къде ли е тръгнал Гушчин толкова рано? Едва ли е случайно.
- Можеш да дремнеш, докато ме няма - провикна се Романов, вече от коридора.
Обектът се държеше не като вчера. Озърташе се на всеки десет крачки. Явно работата беше важна. Вчера се срещна с подчинените, днес отива при началника - би било логично.
Горещо, горещо!
Смешните предпазни мерки на Гушчин, разбира се, не представляваха никакъв проблем за Алексей. На празната улица можеш да изостанеш на безопасна дистанция и да се придвижваш полека от едно прикритие до друго.
Така стигнаха до Таганка, където на Романов отначало не му провървя. Как можа да се случи такова нещо! Иззад ъгъла изведнъж се показа чудно как заблудил се в този час файтон. Гушчин махна с ръка и се качи. Ето кога велосипедът щеше да свърши работа!
Но богиня Фортуна все пак се смили. Кочияшът попита за посоката така, че гласът му отекна надалеч в сутрешната тишина:
- До Страстния? Разбира се.
Файтонът потегли надолу по „Земляной Вал".
След около пет минути Романов също намери превоз. Файтонджията не искаше да го вземе - била му свършила смяната. Поради липсата на удостоверение Алексей му показа нагана си. Убедителният довод имаше ефект.
Потеглиха възможно най-бързо и минаха по по-кратък път - през Яуза и по булевардите. Затова Романов се озова на площада пред Страстния манастир по-рано и няколко минути се кри зад стърчащия там наежен и самотен Пушкин, докато на ъгъла край Ситинската печатница не спря познатият файтон.
След това Гушчин дълго обикаля по преките, като постоянно се озърташе. Обектът се спря срещу голяма жилищна сграда и зачака някого или нещо. Часът бе 4.52.
Точно в пет от входа излезе изправен като кол мъж с кариран каскет. Гушчин направи крачка към него и повдигна бомбето си. Непознатият просто кимна, пръв му подаде ръка. Командир е - без съмнение.
Романов едва не запя.
С бавна крачка заговорниците поеха към Алексей. Той се скри в плътната сянка под една входна арка, сля се със стената. Минаха на не повече от пет крачки от него.
- ...Хората се увеличават, а сумата, която се заделя, е същата - обясняваше бързо Гушчин. - Стаднис това не го засяга, всичките му хора са със съветски заплати, но Бердников и Тишкевич са в голямо затруднение.
- Добре. Ще поставя въпроса за финансите пред щаба. Още сега.
Профилът на дивизионния командир бе твърд, сякаш излят от чугун. Обръснати в тясна ивица мустачки. Романов не можа да види повече. Реши да брои до двадесет, преди да надникне подире им - не дай си боже нервният Гушчин точно в този момент да се обърне и да го забележи. След това сметна, че е по-безопасно да брои до тридесет.
Съдбата го пазеше - това беше несъмнено.
Точно на „двадесет и седем" край скривалището беззвучно премина човек в сиво палто и сив платнен каскет.