Това пък що за новост е?
Романов внимателно се показа за малко и веднага пак се скри.
Сивият вдигна ръка - сякаш искаше да си погледне часовника, но малко по-високо, отколкото трябваше. Познат жест. Така учат секретните агенти да проверяват дали не ги следят. За тази цел стъклото на часовника се прави огледално.
ВЧК няма такива умници на щат. Какъв е изводът? След дивизионния командир ходи личен телохранител, добре подготвен.
Следенето става рисковано. Професионалистът рано или късно ще го забележи. Изненада. Доста неприятна.
Всичко или нищо
Алексей все пак реши да последва интересната троица, докато вървяха из тесните преки. На широка улица или на площад щеше да се наложи да ги остави, разбира се. Ех, жалко!
След около пет минути „дивизионният" и Гушчин се сбогуваха. Човекът с чугуненото лице продължи сам - ако не се смяташе съпровождащата го от разстояние „сянка". Охраната се държеше на двадесетина метра зад него и вървеше по отсрещния тротоар, като през цялото време се озърташе настрани и проверяваше тила - ту поглеждаше часовника, ту някоя витрина.
Никак не му се искаше да изпуска такава плячка. Хрумна му една идейка, но беше дотолкова нагла, че Романов в първия момент я изключи - беше безумие. Идеята обаче се завърна и взе все по-настойчиво да напомня за себе си.
Чугуненият каза на Гушчин: „Ще поставя въпроса пред щаба. Още сега".
Значи отива на заседание на щаба. Ясно на кой щаб. Това е шанс да се разбере къде се събира ръководството на „Съюза ", а може би дори да се установи съставът му.
Рискът е голям, разбира се. Но в случай на успех и наградата ще бъде голяма.
Отпред, между къщите, се появи голямо светло пространство - някаква голяма улица. Там следенето щеше да приключи.
Мечка страх, мен не.
Действие първо: комедия със смяна на костюмите.
Алексей престана да се спотайва, а тъкмо обратното, с тропот хукна напред, право към сивия. Моментът беше чудесен - „дивизионният" вече бе свил зад ъгъла, а телохранителят още беше в пряката.
Сивият, разбира се, се обърна и бегло огледа приближаващия се човек с рутината, позната на всеки професионалист: лицето, ръцете, обувките. По последното често се определя дали човекът те следи. За да не бият на очи, следящите си сменят шапката или обръщат наопаки горната дреха, но преобуването е по-сложно. Ако някой бачкатор изведнъж се окаже обут с прилични обувки - ясно, че става дума за маскарад.
Този е кадър на Охранката, а не на Жандармерията, прецени Алексей (в движение той също го огледа отгоре надолу, че как иначе). Отблизо се виждаше, че сивият има характерна „мечешка походка " - с такова плоскостъпие в Жандармския корпус не вземаха.
- Часовник имаш ли? Колко е часът, братле? - извика Романов, като се направи, че ще мине край него. - Мамка му, успах се за работа!
Охранителят не видя нищо подозрително в бързащия човек и вдигна ръката с часовника.
Романов я сграбчи, изви я зад гърба му, стисна го с лявата за врата, притисна сънната артерия и задържа омекналото тяло.
Май всичко наоколо е спокойно.
Отзад няма никого. Никой не наднича през прозорците.
Той замъкна безчувственото тяло до близкия вход. Свали сивото палто и го облече. Сложи си и каскета. За по сигурно фрасна телохранителя с юмрук по челото - да не се съвземе скоро.
И хукна да гони обекта.
„Дивизионният" не бе се отдалечил много, на стотина метра. За всеки случай Алексей увеличи максимално дистанцията и нахлупи каскета над лицето си.
Няколко пъти - първо на площада при Никитската порта, а след това на булеварда край седящия Гогол - обектът хвърли кратък поглед назад, но като че ли не забеляза подмяната. Алексей не познаваше добре старата или по-точно сега вече новата столица, но мястото, на което ги изведе булевардът, бе знаменито - там беше Храмът на Христос Спасител с масивния му, новобогаташки купол. Насред площада обектът се спря, сякаш се сети за нещо. След това се обърна и повика с властен жест Романов.
Сега идва второто действие: комедия от грешки.
Разстоянието намаляваше, а суровото лице на Чугунения с всяка крачка се променяше: леко учудване - недоумение - тревога.
- Не ви познавам - каза „дивизионният", ръката му се плъзна в джоба.
- Отскоро съм в организацията - отвърна тихо Романов. - „Охранният сектор" също се разраства.
Щом имат „Охранен сектор", логично е да се предположи, че именно той отговаря за безопасността на ръководството.
Ръката излезе от джоба и увисна във въздуха.