- Не ме смятайте за юдофоб - продължаваше да се оправдава Шерер. - Знаете колко много ви ценя. И изобщо - във вашата нация се срещат достойни представители.
Миркин иронично кимна:
- Говорите точно като един мой познат - Изя Шифер. „Можете да ме замеряте с парцали, но и сред гоите понякога се срещат и прилични люде".
Всички освен Шерер се засмяха, а Савин каза:
- С това предлагам да приключим тази съдържателна дискусия и да се върнем към работата. Ако полковник Шифер не възразява, разбира се. Тоест Шерер.
Физиономията на полковника така се изопна, че смехът се превърна в кикот. Усмихваше се и невъзмутимият Владимир Борисович, от което следваше, че грешката не бе случайна. Най-накрая прихна и Шерер:
- Да ви вземат дяволите!
Романов се хвана, че се усмихва. Неговият бивш началник подполковник Козловски също, впуснеше ли се в разсъждения за политика, заприличваше на истински неандерталец, непробиваем черносотник, а при това бе отличен другар и изобщо душа човек. Ех, къде ли е той сега? С кого - това е ясно. Разбира се, че е с тези.
- Добре, Антон Алфредович - продължи сериозния разговор Савин. - Да допуснем, че не сте сто души, а сто и петдесет или двеста.
- Тогава отделям втори отряд за цел номер две. Централната телеграфна станция. Според плана отрядът се насочва към...
- Миркин също е проблем - зашепна Василий Василиевич. - Не спори, не се репчи, но когато му трябва, откъсва се от охраната и изчезва.
Млъкна. Савин се надигна над бюрото.
- Господа, не съм майстор да държа речи. Аз съм човек на действието, а не на словото. Но ето какво искам да ви кажа. Ние в „Съюза за защита на Родината" всички сме различни, от всяка твар по две. Но делото ни е общо - да построим ковчег, с който да спасим нашия свят от потопа. А пък когато го спасим, тогава вече ще спорим каква ще бъде новата Русия - монархия, република, социалистическа, федеративна или още някаква. След това, когато ковчегът ни изплува.
Миркин се направи, че ръкопляска.
- Браво, Виктор Борисович. Много тънка алегория. Благодаря, че не казахте нищо за Голгота и Гетсиманската градина, щях да го сметна за поредна атака срещу евреите. А Ноевият ковчег - това е прекрасно. Той се признава както от християните, така и от евреите.
Всички отново се засмяха.
Веселяци, угрижено помисли Романов. Какъв ли е планът им за превземане на Централния телеграф? Как да се изчисли кой е предателят в кремълския гарнизон? И какви са приоритетните цели на останалите дивизии?
- Господа, вече е единадесет - Савин погледна стария си джобен часовник. - Позаседавахме си не по-зле от Временното правителство при незабравимия Александър Фьодорович. Ще се видим в петък.
Всички станаха.
- Лев Абрамович, останете, моля ви. Искам отчет за постъпленията и разходите.
Романов също с удоволствие би чул за финансите, но Василий Василиевич спусна преградата.
- Видя ли? Какво мислиш?
Няма ми пълно доверие, разбра Алексей.
- С генерал Жбанов, както казваш ти, всичко е наред. На Меркуров е достатъчно да се смени охраната с някой по-опитен, а освен това ще проведа с него беседа. Относно Шерер... изнервен, избухлив, самолюбив. Най-доброто е да му се зачисли негласна охрана. Щом не е наблюдателен, значи няма и да забележи.
- Има резон в това, което казваш - съгласи се Полканов - Трябваше и сам да се досетя. А с Миркин какво да правим? Основното при него е, че не протестира, с всичко се съгласява, пуска шегички. Но ако му притрябва - хоп, и изчезва вдън земя.
- За Миркин ще помисля. Не е лесен субект.
- Аха, хайде заедно да помислим. Имаме колкото искаш време. Ще те настаня тук по съседство, много добра стаичка. Ще ти хареса.
- Добре. Ще ида само да си взема нещата.
- Не ти трябва нищо - задушевно промълви Василий Василиевич. - Ще ти дам и бельо и всичко останало. Ти, Альоша, сега повече няма да излизаш от тук. През цялото време ще си в амбулаторията. Пък и на мен ще ми е по-весело. Ще има да си говорим за футбол.
- Какво?!
- А ти как си мислиш? Че ще те пусна из града, след всичко, което видя и чу? - Полканов осъдително поклати глава. - Не, братле. Когато изброяваше слабите ни места, забрави още една ахилесова пета. Мен. Като началник на „Охранния сектор" аз знам за организацията повече от всички. Ако ме хванат чекистите - край. Затова и не излизам никъде. Седя си тук, като паяк. Тъка си паяжината в тайното си кьошенце. И ти сега си такъв. Знаеш прекалено много. Смятай, че двамата сме под домашен арест чак до първи юни.