Алексей не бе готов за такъв обрат. А как да съобщи на Орлов всички добити сведения? Да се измъкне през нощта през прозореца? Не може. Ако забележат - всичко е загубено. По дяволите!
- Нищо - утеши го Василий Василиевич. - Това да не е единична килия. Къщата е голяма, ходи където искаш. През цялото време влизат хора. Тези, които са за доктор Зас - те са от улицата, а тези за Ананиев - наши. Между другото, доктор Ананиев -това съм аз. Ако трябва нещо, трипер да се излекува или друго, казвай.
- Благодаря, предпочитам да си остана с него.
Посмяха се.
- Ще се запознаеш с момчетата от сектора, те често наминават. Ще се сприятелиш с нашата Мария Лвовна, която е в приемното. Седи си тиха като кокошчица, съща незабравка - с умиление се усмихна Полканов. - Да беше видял как ние тримата - Виктор Борисович, аз и Маруся утрепахме жандармския генерал Бах.
Той заведе Алексей в съседната стая, по-точно килер с толкова тясно прозорче, че колкото и да искаш, не можеш да се промъкнеш през него.
- Не е апартамент, но пък е безопасно. Ще ида да ти намеря дюшек и одеяло, а ти се разходи през това време.
Предложението да се сприятели с Мария Лвовна беше добро. Лелката седеше като цербер до изхода навън, нямаше минаване покрай нея. Би било добре да се намери път към суровото й есерско сърце.
Той тръгна към приемната. Посетители нямаше, но над милосърдната сестра се бе навел Миркин и весело й разказваше нещо. Значи вече се беше отчел пред началството.
- А ето го и него, Д'Артанян - обърна се ротмистърът. - Описвам на Мария Лвовна, как ефектно изникнахте пред щаба. „Накитите са откраднати, ваше величество!" Не ни запознаха. Лев Миркин.
Алексей по правилата на учтивостта се представи първо на дамата и дори тракна с токове, но тя отвърна с тежък недоверчив поглед.
Да върви по дяволите дъртата скочубра. Ще почака. Миркин сега представляваше по-голям интерес. Ех, да можеше да го закопчаят заедно с касата на „Съюза"!
- Знам кой сте, ротмистър. Ще може ли да разменим няколко думи.
Излязоха в коридора.
- Сега съм помощник на Василий Василиевич. Той се оплаква, че бягате от охраната.
Миркин направи виновна физиономия.
- Няма повече. Кълна се в Христос!
- Добро обещание от устата на евреин - с укор каза Алексей. - Когато сте без „сянка", рискувате много. Дори няма да забележите как ще ви проследят до вкъщи, а у вас са парите и най-лошото - освен това и отчетите и ведомостите.
- Няма.
- Какво „няма"?
- Нищо няма. Ни отчети, нито ведомости. Всичко е тук - Миркин се почука по челото. Затова съм и сложен за ковчежник. Имам математическа памет. Знаете ли, аз съм шахматист.
- Аз също следвах във физико-математическия. И също играя шах.
Ротмистърът се оживи.
- Наистина ли? А без дъска можете ли?
- Мога.
- Да видим. Пу аз играя с белите! - Лев Абрамович потърка ръце. - Ами, хайде, да разиграем едно английско начало, а? Моят ход е С4.
Това не е заговор, а някакъв спортен клуб, рече си Романов, обмисляйки как да измъкне от Миркин домашния му адрес.
- Добре. С5.
- Отивам на G3.
- Тогава, G6.
Двамата не назоваваха фигурите - добрият играч и така е наясно.
- На G2, разбира се. Вие къде воювахте?
- Аз съм на G7... ако смятаме само фронта, то през четиринадесета бях в Източна Прусия. Бах ранен в ръката.
- А на мен там ми прободоха бедрото с щик.
- През шестнадесета бях в пробива на Брусилов.
- Там ме закачи един шрапнел.
- Миналото лято бях край Сморгон.
- Не, аз през това време бях в болница. Сморгон -това е, където женският батальон е влизал в атака, нали? Ето какво трябва да се помни вечно.
Алексей за миг затвори очи - толкова явно видя пред себе си картината, която разцепи живота му на две части.
- ... А пък аз бих искал завинаги да забравя това.
Миркин тихо каза:
- Не. Няма да забравяме нищо. И тогава може би лошото няма да се повтори... Отивам на СЗ.
Романов вече се бе взел в ръце - ухили се.
- Аз всъщност обичам да играя на истинска дъска. Така да можеш да хванеш царицата като дама за талията, а офицера за шапката.
Ротмистърът прихна:
- Колоритно рисувате. Чувства се, че не сте просто шахматист любител. Всъщност аз също. Знаете ли, Романов, елате някой път у дома. Ще поиграем на дъска. Не живея далеч, на Сивцев.
- А къде на Сивцев? - разсеяно отвърна Алексей, сякаш обмисляйки следващия ход. Той нямаше никакво понятие какво е „Сивцев". - Май на А4.
- Ц-ц-ц. Нарушавате канона? - Миркин се хвана за брадичката. - Какво замисляте? Искате да се отворя, а след това ще ми спретнете някоя гадост?