- Кълна се в Тората и Талмуда, помислите ми са чисти.
Лев Абрамович се засмя.
- Харесвате ми, Д'Артанян. Усещам, че ще се сприятелим. Елате направо днес. След десет. Сивцев Вражек, номер осем, на втория етаж. Жалко, че не сте кавалерист. Ако можете да се държите в седлото, по-добре елате при мен в ескадрона, отколкото да висите в „Охранния сектор". При нас ще е яко.
Ти също ми харесваш, помисли си Романов, но какво бе казал Д'Артанян на кардинал Ришельо? „По някаква случайност всичките ми врагове са тук, а всичките ми приятели са там, така че тук биха ме приели зле, а там не биха гледали с добро око на мен". Алексей не изпитваше никакво удовлетворение от това, че бе успял да спечели Миркин. Лесно се получават сведения, когато човек ти има доверие. На мястото на безполезните мисли изведнъж дойде друга, полезна.
Да се отвори и да му спретна някаква гадост? Така, така, така...
- Лев Абрамович, моля за извинение, спомних си, че имам важна работа. По-късно някой път ще си доиграем.
И побърза да иде при Полканов. Нахълта в стаята, без да почука, и се спря. При Василий Василиевич беше Савин.
- Моля за извинение...
- Вече си тръгвам.
Главатарят на заговора стисна ръка на Полканов, след това се спря пред Алексей и дълго го гледа в очите.
Тези рентгенови снимки върви да ги правиш на слабонервните, ухили се мислено Романов, като се правеше на смутен. Хрумна му една идея, интересна. Дали пък да не вземе и да ги гръмне и двамата направо сега? Току виж и заговорът приключил.
Въздъхна. Не, няма да приключи. Дивизионните командири вероятно си общуват не само в щаба. Ще вдигнат въстанието и без Савин и Полканов.
- Е, хайде, разбрахме се - каза Виктор Борисович на помощника си, завършвайки някакъв разговор.
- Какво пристигна като на пожар? - попита Василий Василиевич. - Има ли нещо?
- Разбрах в какво е основният недостатък на системата за сигурност.
- В какво?
- Като във футбола е. Ако само се пазиш да не ти вкарат гол, не чакай победа. Трябва да се атакува, нека противникът се защитава.
Василий Василиевич очаквателно зяпна заместника си.
- Я дай без футбол. Простичко. Какво имаш предвид?
Алексей започна да обяснява. Събеседникът му в началото го слушаше недоверчиво, след това с присвити очи, много внимателно, но накрая също се развълнува, започна да го прекъсва с въпроси.
След като получи всички отговори, каза:
- Нахално, но съблазнително. Знаеш ли, Альоша, какво ценя най-много? Че не започна да се правиш на велик пред Виктор Борисович, а изчака да останем само двамата. Това е правилно, така се прави.
Савин е по-умен от теб, той не би клъвнал, отговори мислено Романов. А ти нали ще клъвнеш. Защото се мислиш за вълк, а всъщност си просто овчарка. Полканов се поколеба известно време. След това рече с мечтателна усмивка:
- Ама наистина ли, да си спомним доброто старо време?
Шегобийците
- Да разкършим кокалите, да поиграем на стражари и апаши? Че съм се заседял в кабинета - Орлов се усмихна точно като Василий Василиевич - с носталгия. - Вярно, че бая понамирисваща роля си предвидил за мен. Свикнал съм да бъда от другата страна на мушката.
- Каква мушка? - попита Крюков. Беше излязъл да даде разпореждания и пропусна най-интересното.
- За мушката Льоша ще ти разкаже. Първо доложи, че той се притеснява.
- Значи... - започна да изброява Крюков: - ...направих всичко, както ти каза. Шварц ще се захване да наблюдава жилището на Миркин. За партньор съм му назначил Воробьов, той е точно момче, няма да оплеска нищо. Кулик и Антошкин ще следят жилището на Меркуров. Дадох им твоята бележка, наредих им да я назубрят. Прозорците, пристигане и заминаване, когато излиза, да го следват и така нататък.
- На Шварц имам доверие, а останалите ще ги проверя лично - каза Романов. - И така, картината е следната. Обобщавам специално за теб, Тимофей. Първо: Савин не можем да го хванем. Второ: да завземем щаба с един удар също няма да стане...
- А Полканов да не те е излъгал, че там са заложили динамит? - попита Крюков.
- Не ме е излъгал. Тръгнете ли да щурмувате амбулаторията - ще получите купчина отломки.
- Абе майната им. Нека!
- Благодаря ти, Тимоша, че и на мен майната ми - поклони му се Алексей. - Аз, разбира се, съм готов да се взривя заедно с враговете на революцията, но ще се взривите само вие, чекистите, а щабът на „Съюза" благополучно ще си замине. Там в мазето има някакъв подземен тунел. Полканов не ми казва къде именно.
- Е, аз това за подземния ход не съм го чул - взе да се оправдава Крюков. - Не съм бил тук, когато си разказвал за него.