Неловки паузи обаче нямаше. Юнкерът не спираше да дрънка и да споделя новини от затворническия си живот.
- Ама че жалко, че трябва да тръгвам - повтаряше той. - Какъв лош късмет! Но службата си е служба - и правеше многозначителна пауза за секунда-две.
Най-накрая не се сдържа, разбира се, и след като понижи тон, с гордост съобщи, че участва в много отговорна работа: прехвърляне на оръжие до секретен полкови склад. Алексей знаеше къде се намират всички складове с оръжие и затова посъветва хлапака да си държи езика зад зъбите. Веня пламна, сбогува се обидено и излезе.
Останаха само двамата, в тягостно мълчание.
- Виждам, че завръщането ми ви е неприятно - рече с въздишка Романов. - През цялата вечер не сте казали нито дума, дори не ме погледнахте. Не си правете труда, Зинаида Андреевна, всичко разбирам. Сега ще си събера нещата и ще си ида. Повече няма да ви безпокоя.
Изправи се.
- Седнете - Грузинцева вдигна глава. Очите й ярко блестяха. - Нищо не виждате, нищо не разбирате. През цялото това време съм мислила само за едно: той повече няма да се върне. И ми се струваше, че животът е свършен... Знам, че съвсем не ви познавам. Измислила съм ви. Но със сигурност чувствам едно. Виждам. Вие също сте ранено същество, като мен. Вие също сте самотен. И също искате да се отървете от тази мъчителна болест. Не ме прекъсвайте! - помоли тя. - Толкова се страхувам, че няма да мога да си довърша... Сега всички правила на приличие са отменени. Настана страшно време. Смъртта се отскубна от оковите си. Всичко може всеки миг да приключи. Затова всеки ден, всеки час е особено ценен. Любовта няма много шансове срещу смъртта...
Тя се изправи.
- Моля ви. Няма нужда от никакви думи. Прегърнете ме. Просто ме прегърнете - и толкова. Само че бавно. Иначе сърцето ми ще се пръсне...
Тя затвори очи и протегна в очакване ръце. Алексей също рязко стана - столът се катурна със скърцане.
- Правилно сте усетили, Зинаида Андреевна. Почти правилно. Аз също съм ранено същество. Също страдам от самотата. Но в едно нещо грешите. Аз не искам да се лекувам. Неизлечимо е. Простете ми, простете...
И побърза да се обърне, за да не вижда сгърченото й лице. Той излезе, тропайки с токовете на ботушите си. Нахвърля набързо нещата си в пътната чанта. Вече тичайки надолу по стълбите, Алексей се хвана за лявата страна на гърдите. Сърцето му така се свиваше, че не можеше да си поеме дъх.
- Нищо - каза Романов на глас - Ще поживея в амбулаторията. Така дори е по-добре.
За делото май наистина си беше по-добре - да се готви за операцията, през цялото време да е там, където ще се развият събитията.
Денят и часът вече бяха определени - 31 май, 9 сутринта. През това време ще се проведе последното заседание на щаба преди въстанието. Романов измисли как да реши и проблема с динамита, и с подземния ход. Никой нямаше да се отърве от арест, включително и самият Савин.
И все пак нещо не беше наред. Любимият началник на Альоша, докато той беше още зелен, го учеше, че за успеха на всяко голямо начинание психиката на контраразузнавача трябва да е в правилното състояние, а то е сбор от два елемента: умствена възбуда и душевен покой. С умствената възбуда, дето се вика, нямаше от какво да се оплаче - заради нея Романов изобщо не можа да мигне цялата нощ срещу тридесети. С душевния покой обаче нещата стояха доста по-зле. И с наближаването на определения час вътрешният конфликт ставаше все по-остър.
На съмване Алексей престана да се върти на нара и премина към решаването на този проблем. Не успя да се промъкне незабелязано през приемното, там на един дюшек леко, като куче пазач, спеше Мария Лвовна. Проклетата женска веднага открехна едно око и пъхна ръка под възглавницата, но щом видя, че е Романов, веднага се успокои. Щом началникът е тръгнал нанякъде в толкова ранен час - значи трябва.
Той тръгна из пустата и прохладна, все още спяща Москва и стигна до „Трубниковский переулок". Започна да хвърля камъчета по прозореца на стаята на Веня. След шестия удар зад стъклото се показа рошава глава. Алексей му даде знак да не вдига шум и му махна да слезе.
- Лоша работа, юнкер - каза той мрачно, когато Веня застана пред него. - Заговорът е разкрит. Днес ще има масови арести. Съберете си нещата и бързо напуснете това жилище, вземете и Зинаида Андреевна. Няма значение къде ще идете, стига да е по-далеч от Москва. Ето пари и документи.
Василий Василиевич имаше в амбулаторията запаси от бланки и печати за всички житейски ситуации.