Хлапакът, разбира се, го затрупа с въпроси, но Романов го прекъсна: - Няма време. Трябва да предупредя и други хора. Вземете сестра си и толкова. Вие сте военен човек, а това е заповед.
Изпълнявайте
В ЧК от самия Алексей знаеха цялата верига от дивизионния командир Меркуров надолу до отделението на Зотов, в което бе зачислен Веня. Щяха да приберат и него, и Зинаида Андреевна.
Сега нямаше да ги приберат.
Стана му по-леко. Сега остана още една „сантименталност". Не му беше жал за членовете на контрареволюционния щаб -освен за един. Преди изминалите дни Алексей на няколко пъти бе ходил на гости у ротмистър Миркин, надяваше се покрай разговорите да изкопчи от него източниците на финансиране. Не успя. Но го обзе симпатия към Лев Абрамович. Играеха шах, приказваха за какво ли не, много се смееха. За съжаление Миркин бе убеден враг на болшевизма, но беше чудесен човек, каквито рядко се срещат. Не му се искаше да го обрича на сигурна гибел.
Затова от „Трубниковский переулок" Романов тръгна към Сивцев Вражек и събуди приятеля си. Миркин не бе юнкер -наложи се да обясни по-подробно.
- Има оперативни сведения, че по време на днешното заседание на щаба в амбулаторията ще нахълтат чекисти. Първо няколко агенти ще дойдат като обикновени болни при доктор Зас. След това ще пристигнат основните сили. Само това научих от верен човек. Няма да се върна в амбулаторията, рисковано е. Много е вероятно къщата да се наблюдава. Затова обикалям по домовете на членовете на щаба и ги предупреждавам на място. Утре няма да има въстание. Веднага щом намеря ново място за щаба, ще ви съобщя. Ето новия ви адрес. Само аз го знам. Чакайте знак. А сега, моля да ме извините, но трябва още да ида до Шерер и Жбанов.
- Ами Виктор Борисович? - провикна се подире му Миркин. - А Зас?
- Зас не знае никакви тайни, а Савин е известен, разбира се. За такива случаи е предвиден особен канал за свръзка. Не протакайте, бягайте оттук!
Навън Алексей престана да се прави, че много бърза и си позволи да изпуши една папироска.
Сега състоянието на психиката му стана направо идеално.
Освен всичко останало той успя да мине и покрай Поварская, където с пълна пара вървеше подготовката. Прелестта на операцията се заключаваше в това, че за нея не бяха необходими много хора. Няколко физически здрави момчета и комендантският взвод, чиито бойци изобщо не се досещаха защо са ги събрали в ранна сутрин край камионите.
Групата за арести се командваше от Шварц, пребледнял от нерви и чувство за отговорност.
- Не се стягай, Ося - каза му Алексей. - Всичко ще мине като по вода. Искаш ли още веднъж да преговорим плана?
- Хайде.
- В седем и половина в амбулаторията ще се съберат членовете на щаба. Савин, както винаги, ще дойде последен. Аз ще бъда там към осем. Веднага щом разбера, че всички са на място, звъня тук. Както сме се разбрали, ще кажа: „Пратете спринцовките, Богдан Иванович". Мария Лвовна няма да заподозре нищо, защото Богдан Иванович е служител на склада на Червената армия, който краде оръжие за заговора...
- Е, няма нужда чак толкова подробно, не се дръж с мен като с идиот.
Шварц леко се усмихна - това вече беше добре.
- А след това всичко е просто. Пращаш комендантския взвод в амбулаторията, а вие с групата бързате към „Бутиковский". Камионите пристигат шумно пред амбулаторията. Нали им каза да надуват класоните?
- Три пъти им го повторих.
- Правилно си направил. Не бива да изненадат охраната, че от уплах току-виж започнали да стрелят. Това не ни трябва. Нека тичат вътре - да предупредят.
Според плана за аварийна евакуация всички ще слязат в мазето и един по един ще влязат в подземния тунел. Аз ще остана последен, уж да запаля фитила. А мястото, на което ще се измъкват навън, ти го знаеш. В „Бутиковский переулок" ще си ги приберете с почести, също един по един.
Самият Алексей много харесваше диспозицията. Не операция, а шедьовър на изкуството. Тя със сигурност щеше да влезе в учебниците.
- Романов, ти си гений - каза окончателно успокоилият се Шварц. - Може пък все пак да имаш нещо еврейско, а?
- Аз съм евреин в живота - отвърна Романов. - Добре, хайде, аз тичам. Вече е седем и двадесет и пет.
Първото, което му се стори странно, без да го притесни, бе това, че в градинката пред амбулаторията нямаше никой от охраната. Нито един. Членовете на щаба закъсняват?
След това Алексей видя Зас, който припряно слизаше по стъпалата на верандата с по една кожена чанта във всяка ръка.
- Къде отивате, докторе? Ами пациентите ви? Зас изумено зяпна Романов.
- Извинете, но нищо не разбирам от вашите загадки... Преди четвърт час тук дотича господин Миркин, много нервен. Първо извика: „Мария Лвовна, докторе, дошъл съм да ви взема! Сетих се, че Романов не ви е предупредил! Бързо, бягайте от тук!" А Мария Лвовна му отговаря: „Как да бягаме? Защо да бягаме? Всички току-що дойдоха". А след това всички взеха да се лутат и да крещят: „Чекисти, след малко ще дойдат чекистите!". Не мина и минута, и вече бях сам. Никой нищо не ми обясни! Събрах всичко най-необходимо и ето... Може би вие ще ми кажете какво да правя?