- Т-това за лудостта го казах, за да не стане така, че вашите бойци да вземат да закачат дамата.
- При нас няма насилници. За това се полага наказание от трета степен.
Директорът оглеждаше отец Сергий с не по-малък интерес.
- Чуйте ме, за тридесет и пет години педагогическа работа съм се научил много добре да преценявам хората. У вас се усеща личност от доста голям мащаб...
Мона с учудване зяпна отец Сергий. Той, разбира се, беше солиден старец, но чак „от доста голям мащаб"? Или беше изпуснала нещо?
- Вие не сте шпионин, разбира се, както предположи десетникът - продължи директорът. - За друг калибър става дума. Кой сте тогава?
Той си допи чая и изведнъж - Мона писна - запрати празната чаша право в лицето на отец Сергий. Чашата бе уловена във въздуха.
Директорът доволно се разсмя.
- Нали виждам - поразителната точност на всяко движение. Като на цирков акробат. Какъв сте?
- Включително и акробат - невъзмутимо отговори отец Сергий и сложи чашата на масата.
- А освен това?
- Изследовател. Осъществявам етнологическа експедиция. Изучавам руския анархизъм. От тази гледна точка вашата „република" ми е много интересна.
Мона не вярваше на ушите си. Как може така да говориш с човек, който всеки миг може да заповяда да те разстрелят?!
Но директорът не се ядоса.
- Да се запознаем - каза той. - Никодим Лвович Жовтогуб. Само че тук при мен, пази боже, не е република, а училище. Зелено Училище. А що се отнася до анархизма, ще е по-добре да идете в Гуляйполе, при Нестор Иванович Махно. Той, поради младостта и склонността си към романтизма, обича „черната правда". А нашата правда е зелена.
- А какво е „зелената правда"? Ще ми разкажете ли? - попита отец Сергий така, сякаш ставаше дума за най-обикновена светска беседа.
- С удоволствие. Рядко ми се случва да говоря с умен възрастен човек. Вечният проблем на педагога - през цялото време е заобиколен от деца.
Двамата не обръщаха на Мона никакво внимание и това чудесно я устройваше. Тя изобщо с най-голямо желание би се махнала от тук, но се страхуваше да не би с някое излишно движение да напомни на атамана за присъствието си.
- Ако позволете, първо ще разкажа за себе си. За да ви стане ясно как възникна Зеленото Училище... На двадесет, още преди да завърша Харковския университет, аз „тръгнах из народа", да отнеса при „дивия мужик" високите идеали на свободата, равенството и братството - Жовтогуб се ухили. - С времето, когато опознах живота и народа по-добре, от трите идеала остана само един, най-важният: братството. Свободата и равенството не съществуват. Това са градски химери, а Русия е селска държава. Не черна от фабричния дим, а зелена от полетата и горите. И руската правда също трябва да бъде зелени, селска. Простичка и сурова, но честна и не заемна, а своя.
Отец Сергий слушаше много внимателно.
- И каква по-точно?
- Държавата е враждебна за селянина, а анархията е опасна за него. В основата на селския живот е семейството. Как е в голямото селско семейство? Няма нито свобода, нито равенство, но пък братство, сиреч любов, има. Думата на бащата е закон. Добрият баща обича децата си, но не ги глези, както градските жители. И ги учи, постоянно ги учи. Как да орат и сеят, как да си гледат къщата, как да живеят с околните. Освен това селското семейство е и училище. Затова нашето Зеленско общество се нарича „Зелено Училище".
- Тоест вие смятате народа за дете?
- В основната си маса - безусловно. Изключения има, но са много редки. Аз съм директор на начално училище и обучавам учениците си на основни неща. Имам известно количество възрастни помощници, при нас те носят високото звание „учители" и образуват нашия орган на управление - Учителския Съвет, под мое председателство.
- Учителите избират ли ги?
- Само това липсва! Народът е тъп. Ще наизберат разни кресльовци и такива, които разказват красиви приказки. Учителите се назначават от директора, от мен. Това са най-уважаваните хора, по заслуги. В селското семейство уважението към личността не е подарък, който всеки получава по рождение. Уважението се печели. Кой уважава едно бебе, което само сере в пелените си? Ти първо порасни, прояви полезност, получи си атестата за жизнена зрялост - и тогава претендирай за уважение.
И тук отец Сергий зададе въпрос, от който Мона цялата се сви.
- А кой назначи вас за директор, Никодим Лвович? С какво право именно вие решавате кой е д-достоен и кой не?
Но Жовтогуб отново не се ядоса.
- Назначен съм за директор на Зеленското училище още преди тридесет и пет години - аз съм го създавал. И през тези години при мен са учили всички местни, които сега са на възраст до четиридесет и пет години. Свикнали са да ме слушат от малки. Тук имаме своя собствена власт от по-миналата есен, когато в Петроград всичко се разпадна. И не живеем лошо. Сеем си жито, вдигаме сватби, построихме тридесет нови махали - защото непрекъснато прииждат все нови и нови хора. Наоколо цари глад, разруха, а при мен е директория - хиляда и петстотин версти пълен ред. Земята е много, стига за всички -реквизирахме владенията на помешчиците. Според последното преброяване от този май имам 11 438 души. От тях почти половината са здрави мужици, работници и защитници. Навсякъде в Русия заради войната мъжете са малко, а при нас са много. Идват дезертьори - и от белите, и от червените.