Ераст Петрович отвърна така, сякаш отдавна бе мислил по този въпрос.
- Предначертаните сюжети са няколко. Дори много. Но човек сам решава по кой ще премине животът му. Именно това се нарича „карма". По принцип всеки човек, по какъвто и път да тръгне, има шанс да стигне до една и съща връхна точка: да стане босащ бодхисатва – същество с напълно пробудено съзнание и пълна свобода от всяка т-телесност.
Мона изслуша тази малка лекция внимателно и почтително, но „свободата от всяка телесност" я накара да застане нащрек.
- И вие ли искате същото?
- Разбира се. Как може човек да не го иска?
Следващият въпрос ще бъде труден. Мона събра цялата си смелост.
- И какво, вече освободихте ли се.... от телесността?
- Уви, не - промълви печално Ераст Петрович. - Макар това да е странно. Знаете ли, аз изкарах... дълга болест, а в такива случаи съзнанието спи и няма никаква телесност. Имаше надежда, че тя повече няма да се върне. Да, ама не. Още съм прекалено млад. Впрочем, няма нищо чудно. Още дълго има да чакам до старостта. Още дори не съм д-достигнал възрастта на зрелост, имам още повече от половин година до нея.
- До зрелостта ли?
- Да. Зрелостта на един правилно живеещ мъж настъпва на шестдесет и четири години. Това са осем осмици - времето на физическото и интелектуалното съвършенство. Смята се, че тогава пред човек се открива най-плодотворният и п-приятен етап на живота, движението от земното съвършенство към небесното, към мъдростта, която също се състои от две осмици, но не умножени, а съблюдаващи равновесие: осемдесет и осем години.
„Много би ми се искало да прекарам този приятен етап с вас", би казала Мона, ако беше тъпа. Но тя беше умна, затова просто слушаше и кимаше.
- Японецът, който някога ме научи да владея волята и тялото си, ми разказваше, че е станал п-пълноценно човешко същество едва на шестдесет и четири години - продължаваше Фандорин. - Това е тъй наречената възраст на „първото съвършенство": тялото и умът са напълно развити и идва ред на духа. За това са необходими два дванадесетгодишни цикъла, след което тялото и умът губят значението си. Остава само зрелият дух.
- А след това, след осемдесет и осмата година?
- Нищо. Развитието спира. Мъдрецът живее, докато не угасне интересът му към този живот, а след това си отива. Старците даоси владеят майсторството да спират живота си при издишане - във всеки момент, който им се стори подходящ.
- След такъв духовен живот мощите им сигурно са нетленни? - попита насмешливо Мона, която никак не хареса цялата тази китайщина. Ясна работа, измислена е изключително за мъжете. На една нормална жена й е неприятно да си представя себе си като старица без ум и тяло, само с едната духовност.
- Нетленни са - сериозно отвърна той. - Казват -действително, аз самият не съм го виждал - че в тайните гробници, пътя към които познават само малцина, съвършено мъдрите старци се съхраняват в съвсем нетленен вид с векове и уж дори след смъртта си са способни да въздействат на хората. Това е напълно възможно. В такъв човек се натрупва много д-духовна енергия, а тя също е подвластна на закона на съхраняването. В това отношение метафизиката по нищо не се различава от физиката.
Мона не разбра дали той се шегува или не. И сбърчила чело, се зае да смята.
На колко години ще бъде, когато той достигне тази проклета възраст на мъдростта? Петдесет и девет? Е, добре. Това ще се случи чак след двадесет и пет години, през хиляда деветстотин, прости Господи, четиридесет и четвърта година. По това време всички революции и войни на Земята отдавна ще бъдат отшумели и, може би Ераст ще размисли и ще се откаже да става даос или бодхисатва (каква е разликата между тях, между другото?).
Обаче беше време да обърне разговора в по-перспективна посока. Мона премина в атака.
- Аз пък не искам да се отърва от телесността - тя мечтателно въздъхна и изпълни елементарен женски трик - повдигна бюста си нагоре и се протегна като котка. - Обичам тялото си.
- Има защо - промърмори Фандорин и отмести поглед. Но погледът бе правилен, мъжки. Мона остана доволна. Като че ли зайчето започна нещо да подозира.
Малко отстъпление, за да не се стресне.
- Исках да ви попитам откъде взехте тази пътна чанта? И какво има в нея?
- Купих я в Зелени - с явно облекчение започна да обяснява Ераст Петрович. - Вътре има бельо за смяна, две ризи, якички, тоалетни п-принадлежности. Там имаха почти всичко - направо учудващо в наши дни. Аз и за вас взех нещичко, предположих, че и на вас ще ви се прииска да се преоблечете.