си бях поставила условие — когато направех упражнението, можех да го погледам няколко
секунди — това ме стимулираше. Лорд-директорът, вероятно, също си беше решил нещо
подобно, защото ме гледаше само, когато отместваше поредния лист хартия, но затова
пък, когато нашите погледи се срещаха…
— Ти се усмихваш — със същата такава щастлива усмивка произнесе Риан.
— Ти също — не можах да не отбележа аз.
— Учи си уроците — с такъв тон спокойно можеше да каже и: „Зарежи всичко това и
ела при мен!”
С тежка въздишка се върнах към задачата, чувствайки с кожата си погледа на лорд-
директора… Имах усещането, че в последно време постоянно се усмихвам и съм все по-
щастлива и по-щастлива. Но след около час, вече без всякаква усмивка, раздразнено се
взирах в предпоследната от задачите по Видове оръжия. Пред мен на бюрото имаше
отрязана призрачна ръка със също такава призрачна капеща кръв. Притесняваше ме не
този крайник, преди нея на същото място в призрачно състояние се бяха намирали
различни други части от тела, но при тях аз веднага определях оръжието, а тук…
— Не разбирам — промърморих аз, вглеждайки се в кривия разрез, — не може да е
трион, в края на краищата!
Риан ми хвърли леко насмешлив поглед и произнесе:
— И защо пък не? Вгледай се, под ноктите има мръсотия и няколко клечки, така че
съвсем уверено можем да предположим, че това е бил… — той направи пауза, давайки ми
възможност сама да се досетя.
— Дървосекач — осени ме най-накрая. — Но на кого му е притрябвало да му реже с
трион ръката?
— Това вече е друг въпрос, сега теб трябва да те интересува конкретното оръдие, с
което са нанесли раната.
Аз се замислих, още веднъж огледах учебното пособие, което заливаше с призрачна
кръв бюрото ми и признах:
— Аз така не мога, веднага започвам да си обмислям, кой е бил този човек, какъв му е
бил животът, каква е причината за смъртта. На мен цялостната картина ми трябва.
— Това е прекрасна черта за един следовател… — Риан замълча и хитро добави: —
Особено за частния.
Демонстративно проигнорирах намека за забранената от някого дейност и се заех
отново с домашната работа. Но следващата задача направо ме вкара в задънена улица. Не
само, че беше неприятно да се гледа тялото на дроу с огромна рана в гърдите, но и самата
рана се оказа странна, с бели разчупени кости. Аз станах и погледнах отгоре — същата
картина и пак нищо не разбирах. Преобърнах призрачното тяло, едва сдържайки
отвращението си, когато от него на бюрото се заизсипва нещо призрачно с отвратително
кървав вид… Веднага ми се заповръща, а и се оказа, че е било безсмислено да го
преобръщам — на гърба нямаше никакви следи от рани, тоест, оръжието явно беше късо,
след като не го беше промушило от край до край. Върнах трупа в началното положение и
видях това, което беше излязло от него… Стана ми съвсем лошо.
— Да-а — проточи Риан, — не ви щади вас старши следователят.
Аз нищо не му отговорих, на мен просто ми се повдигаше. И проблемът беше в това, че
докато не напишех в тетрадката отговора, нагледното пособие от бюрото нямаше да
изчезне, а на мен ми се прииска да напиша каквато и да било глупост, само и само повече
да не го виждам.
— Дея — повика лорд-директорът.
— Аз сама! — отвърнах доста рязко аз. — Аз ще съм следовател, ще ми се наложи и с
по-страшни неща да се сблъсквам, така че трябва сама да го реша… Ама колко е гадно-о-
о…
Върнах се, извадих из под пособието учебника, започнах да го прелиствам. И тогава
Риан произнесе:
— Съмнявам се, че това го има в учебника, Дея. Раната е нанесена със сорг, това е
оръжието на властващото семейство на най-закритото в подземния свят кралство на дроу.
Вие това не го учите, и навярно задачата е просто проверка на вашата съобразителност.
Пиши: неизвестно оръдие.
Върнах се зад бюрото и го написах. Призрачният труп изчезна на секундата и на мен
веднага ми стана по-леко, но въпросите си бяха останали:
— А защо Окено ни е дал нерешима задача?
— Следователят трябва да може да признава както своите грешки, така и факта, че не е
всезнаещ — без да се откъсва от своята работа, отговори лорд Тьер.
— Хм — аз започнах да барабаня с пръсти по бюрото, — а ти откъде знаеш за това
оръжие?