— Да. И после се е обадил на всеки от тях в деня на смъртта му.
— Това сигурно е обаждането, което Фентън нарича „постхипнотичен задействащ стимул“ — каквото и да означава това.
Докато говореше, Гърни крачеше напред-назад по коридора пред вратата на апартамента. Лампите на стената бяха изгасени и в полумрака червеният килим изглеждаше тъмен като засъхнала кръв.
— Тази връзка с телефонния разговор може да е важна, Джак, но трябва да помисля малко. Нека да ти кажа какво научих от майката на Скот Фалън.
— Съгласи ли се да говори с теб?
— Да. Изглежда доста завеяна, но ми каза някои факти и потвърди някои предположения. Синът ѝ е бил гей, постоянно подложен на тормоз и уплашен. Обаче слушай голямата новина. Имало едно момче, от което синът ѝ особено много се страхувал. Казвал се Балзак.
— Мамка му!
— Тъй че сега знаем, че поне две от жертвите са били в „Брайтуотър“ по едно и също време. Стивън Пардоза и Лио Балзак.
— Ако двамата са били там, обзалагам се, че и другите двама са били. Може това да е връзката, която търсим. И хомофобската връзка също излиза.
— Така е. И нещата започват да изглеждат все по-грозни.
— Приемаме ли, че четиримата може да стоят зад изчезването на Скот Фалън?
— Валидна хипотеза.
— За да изясним нещата, можем ли да приемем, че изчезването в този случай означава смърт — въпреки че трупът на момчето не е намерен?
Въпросът напомни на Гърни нервната криза на Мадлин в банята — травмиращото видение на друго тяло, което никой не е успял да открие.
Хардуик се покашля.
— Там ли си още?
— Да.
— Като казваме, че Скот Фалън е изчезнал, това означава, че е бил убит, нали?
— Това е най-вероятният сценарий.
— Ти добре ли си, шампионе? Звучиш умърлушено.
Докато Гърни се колебаеше дали да сподели за случката с Мадлин, мислите му бяха прекъснати от шум на тавана.
Едва доловимо скърцане.
— Извинявай, Джак, трябва да прекъсваме. Ще ти се обадя, щом мога.
Затвори и тръгна да търси задно стълбище или друг вход към таванското помещение. Мина покрай осем раздалечени една от друга врати, вероятно за други стаи, по четири от всяка страна. Под последната от тях вдясно се виждаше ивица светлина, а отвътре се чуваше музика — нещо бароково.
Понеже в хотела нямаше други гости, това вероятно бе стаята на Норис Ландън.
В дъното коридорът завиваше надясно и задънваше. Това мрачно продължение завършваше с метална врата като на килер.
За изненада на Гърни вратата беше отключена. Той я отвори и видя тясно стълбище нагоре към тавана.
Подуши прах, мухъл и лека миризма на нещо разложено. Намери ключ за лампа и го натисна. В горната част на стълбата светна слаба крушка в порцеланова фасонка.
Горе имаше друга врата.
Беше леко открехната.
— Има ли някой там? — извика силно Гърни.
Може да беше плод на въображението му, но му се стори, че зад вратата стана още по-тихо.
Той отново извика със заповедния полицейски тон, който бе дълбоко запечатан в мозъка му:
— Ако има някой там, обади се и кажи как се казваш.
Никой не отговори.
Той бутна вратата с крак.
Миризмата на влага се засили. Слабата крушка осветяваше много малко от таванското помещение. Гърни опипа стената, докато намери ключ. Крушката, която светна, висеше от масивна греда високо под скосения таван. Помещението приличаше на голям склад. Виждаха се няколко големи ъглести предмета, опаковани с плат, вероятно неизползвани мебели. Под една греда, лъщяща от влага, бе поставена кофа за събиране на вода. Въздухът бе студен и влажен.
Гърни спря, за да се ориентира. Опита се да си представи как разположението в таванското помещение отговаря на стаите от долния етаж. Имаше добро чувство за пространствена ориентация и беше уверен, че скоро ще открие участъка, разположен над банята на апартамента му.
След като прецени ъглите и разстоянията, предпазливо се насочи към една врата в другия край на голямото складово помещение.
Както предишната, тази също бе леко открехната. Повърхността ѝ беше покрита с дебел слой прах, но дръжката бе чиста.
— Има ли някой?
Тишината от другата страна бе толкова абсолютна, че го побиха тръпки — и лекото скърцане на пантите, когато отвори вратата, засили това чувство.
Гърни посегна през отвора и опипа за електрически ключ, но не намери. Чу обаче нещо, което го накара да застине. Съвсем тих шум. Шума от леко издишане.