Стекъл прокара ръка върху бръснатата си глава, която бе потна както винаги въпреки студа.
— Възможно е.
— Не сте ли сигурен?
— Не съм длъжен да знам кое над кое се намира.
— Ами вратата, през която влязохте, тя накъде води?
— Към задното стълбище, аварийния изход, долния етаж, главния вход, мазето. На много места… Ако някой е излязъл оттам, нормално е да не го видя.
Гърни прибра пистолета в задния джоб на дънките си и посочи приклекналите вълци, чиито сенки все още се мърдаха зловещо върху стената при всяко движение на фенера на Стекъл.
— Каква е историята на този частен зоопарк?
Стекъл издаде рязък гърлен звук — един от най-неприятните смехове, които Гърни беше чувал.
— Това е една шега, ето какво е. — Стекъл насочи фенера към вълците един по един по странно преднамерен начин. — Нали сте чували смахнатата семейна легенда на Гол?
— Имате предвид историята, че Долтън Гол бил убит от вълци, след като ги сънувал?
— След това синът на Долтън наследява имението. Елиман Гол. Голям ловец. Алпинист. Всякакви такива занимания. Вълците убили баща му и Елиман вижда в това възможност да докаже нещо. Убива цяла камара вълци.
Очите на Стекъл проблеснаха, подсказвайки, че и той не би имал нищо против да убие една камара вълци.
— Поръчва няколко да бъдат препарирани и ги слага в Големия салон, та всички да се възхищават на постижението му. Елиман Гол. Големият герой.
— Имам усещането, че тази история не завършва с щастлив край.
Стекъл пак издаде експлозивния, насечен звук, минаващ за смях:
— По едно време му идва гениалната идея да забоде семейния герб на Гол на върха на Дяволския зъб. Големият алпинист Елиман решава да го направи насред зима, в ужасен ден като този, подхлъзва се, пада двеста метра отвесна скала, като се удря в издатините. Така и не намерили главата му. Станал на парченца, докато стигне долу. — Ухили се лъчезарно. — Стават такива неща, нали?
— Изглежда, че този тип е копнеел за чуждото възхищение.
— Направо е умирал за него — съгласи се Стекъл и отново се изсмя ужасяващо.
— Как вълците се озоваха тук, на тавана?
— Това беше първото ми предложение към Итън, когато започнах работа тук — да махне проклетите гадове от Големия салон. Навън има достатъчно диви зверове, няма нужда да ги гледаме и вътре.
— Не изглежда да сте голям любител на природата.
— Аз съм човек на числата. Хубави, предсказуеми числа. Природата, по скромното ми мнение, е един шибан филм на ужасите.
— Планински хотел в Адирондакс изглежда странно работно място за човек като вас.
— Важно е да си отдаден на работата, а не къде я вършиш.
Гърни осъзна, че философията на Стекъл не се различава много от неговия поглед над нещата. Дългогодишната кариера на нюйоркско ченге го беше поставяла на ужасяващи места. Мисълта за това го накара да смени темата.
— Споменахте семейния герб. Как изглежда?
— Вижте сам.
Стекъл насочи студения бял лъч към другия край на дългото помещение. Високо на стената от груби чамови дъски имаше триъгълен участък, ограден с тъмни греди. Там бе закачена плоскост с форма на щит. На нея имаше релеф на мъжки юмрук, вдигнат в символ на сила, непокорство или може би и двете. Отдолу бяха изписани три думи на латински:
Virtus. Perseverentia. Dominatus.
След като изрови от паметта си спомените от уроците по латински в гимназията, Гърни се замисли за момент над качествата, избрани за девиз на фамилията Гол:
Мъжественост. Решителност. Надмощие.
Обърна се към Стекъл:
— Интересен девиз.
— Щом така мислите.
— Тези идеали май не ви впечатляват?
— Това са само думи.
— И думите нямат голямо значение?
— Думите не означават нищо.
Гневният, непримирим тон изглежда се коренеше в някакво дълбоко, мрачно кътче на душата на Стекъл — място, което не беше препоръчително да изследваш, докато сте сами в тъмно таванско помещение.
— Каквото и да казват хората, човек има само себе си. — Отново погледна семейния герб на Гол високо на отсрещната стена. — Всичко друго са глупости.
— Като Елиман Гол, търсещ възхищение?
Стекъл кимна:
— Да търси възхищение е най-глупавото нещо, което човек може да направи.
41.
Стекъл заведе Гърни по задното стълбище до врата, водеща в широк коридор.
— Оттук се отива до рецепцията. За да стигнете до вашия апартамент, трябва да минете по главното стълбище.
Гърни отговори с хладния тон, който Мадлин наричаше „ченгеджийски“ глас: