— Може да огледам тавана още веднъж, преди да се прибера в стаята. Да се успокоя заради стъпките, които чух.
— Не го ли направихте вече?
— Проблем ли е, ако пак огледам?
Стекъл се подвоуми.
— Аз лично нямам нищо против. Но има юридическа отговорност.
— Отговорност за какво?
— Проблеми с правилника на сградата. Това е район, забранен за външни лица. Може да има разклатени дъски. Голи жици. Лошо осветление. Не трябва да се качвате там.
— Не ми берете грижа. Вече за втори път казвате, че не е за външни лица. Ако си изкълча глезена, ще е мой проблем, защото не съм спазил правилника ви, а не ваш.
Стекъл направи кисела физиономия, но не каза нищо повече. Когато стигнаха до рецепцията, той влезе в офиса си и затвори вратата.
Гърни излезе навън.
Студеният вятър навяваше сняг под навеса. Гърни изтича до колата, извади от жабката мощния си диоден фенер „Маглайт“ и един по-малък и пак се върна в хотела тичешком.
За негова изненада Мадлин седеше на дивана пред камината, в която гореше малък огън. От таблета ѝ звучеше класическа китара. Тя носеше една от огромните бели хавлии на хотела и дебели вълнени чорапи. Косата ѝ беше малко пооправена. На масичката между дивана и камината имаше две чинии, покрити с алуминиево фолио.
Тя го погледна разтревожено:
— Къде беше?
— Изненадвам се, че си станала. Как си?
— Забравихме за Джейн и Ричард. Трябваше да отидем на вечеря у тях. Джейн се отби да провери дали всичко е наред. Донесе храна и запали огъня.
— Грижовната Джейн идва на помощ.
Гърни веднага съжали за ироничната си забележка.
— Жената се постара да ни помогне. — Мадлин видя фенерчетата в ръката му. — За какво са ти тези?
— В мазилката в банята има малка пукнатина. Искам да се уверя, че няма друго подслушвателно устройство.
На лицето ѝ се изписа скептицизъм, после — загриженост.
— Къде в банята?
— На тавана. Има пукнатина точно до плафона на лампата.
Очите ѝ се разшириха тревожно.
— Провери цялата баня! Трябва да има обяснение.
Гърни осъзна, че тя има предвид тялото на Колин във ваната. Знаеше обаче, че в сегашното си състояние на духа не би приела никое разумно обяснение, позоваващо се на въображението ѝ.
— Мади, защо не се махнем от това място?
Тя не каза нищо, само се втренчи в него.
Гърни настоя:
— Ако аз бях видял призрак, това щеше да е последното място, където бих искал да съм. Не е добре за теб. Защо не се приберем у дома?
— Не е вярно.
— Кое не е вярно?
— Не е вярно, че ще избягаш така, ако ти се случи подобно нещо.
Той пак пробва:
— Виж, възможно е да си представиш нещо, което всъщност…
— Видях тялото тук — прекъсна го тя. — Обяснението е тук. Гърни седна до нея на дивана. Втренчи се в двете покрити с алуминиево фолио чинии на масичката. Музиката на таблета достигна кресчендо. Той премести поглед върху огъня.
— Искаш ли да сложа още малко дърва?
— Не. Ще си лягам пак. Тази музика трябва ли още да свири?
— Ще я спра. После ще се кача на тавана над банята да проверя нещо.
Мадлин загърна плътно хавлията около тялото си и затвори очи.
На тавана вече не изглеждаше толкова страшно. Навярно бе резултат от съсредоточаването в една проста задача. Дори тук, в едно помещение с приклекналите вълци, целеустремеността му като че ли пропъждаше всички зловещи фантазии.
Преди да се качи на тавана, Гърни бе закрепил по-мощния фенер прав върху плоския ръб на ваната и насочен към пукнатината в мазилката до лампата.
Сега изключи по-слабото фенерче, с което си светеше. Няколко секунди мракът беше абсолютен. Долови воя на вятъра покрай стръмния покрив отвън, скърцането на стогодишните греди под напора.
Когато очите му привикнаха, забеляза онова, което се надяваше да види — тънка линия светлина между две дъски на три-четири метра от мястото, където бе застанал. Гърни пак включи фенерчето, заобиколи вълците и се насочи към мястото.
Подът беше от широки чамови дъски, някои от които се местеха под краката му, особено около източника на светлина. Като закрепи края на фенерчето между зъбите си, Гърни коленичи, пъхна ноктите си в цепнатината между дъските и бавно повдигна едната. Извади я и я остави настрани. Другата излезе също толкова лесно.
Отдолу се откри грубо скована конструкция, разделяща пода на таванското помещение от мазилката на тавана на долния етаж. Гърни видя металния пръстен, предназначен да закрива отвора в мазилката, където бе монтиран плафонът. Тънкият процеп отстрани беше само няколко милиметра широк. През него отдолу проникваше ивица светлина.