Гърни разгледа горната част на плафона и летвата, на която бе монтиран. Не видя подслушвателни устройства. Имаше обаче ясни следи от две устройства, които са били там, но после са били премахнати, вероятно набързо, може би по-рано същата вечер.
Едното почти със сигурност бе микрокамера с прилежащ към нея предавател. Близо до отвора се виждаха няколко къси, все още лепкави парчета тиксо. Точно над отвора бе залепена малка щипка. Гърни предположи, че на нея е бил закрепен краят на оптичния кабел с миниатюрната му леща. Парчетата тиксо сигурно са крепили останалата част на кабела, за да не се извърти в щипката. Отпечатъците от тънък кабел върху тиксото потвърдиха предположението му. Две по-големи парчета в другия край на кабела явно бяха придържали камерата и предавателя.
Това повдигна един въпрос. Защо скенерът за електронни устройства не беше засякъл предавателя, когато Гърни провери апартамента предишния ден? Дали камерата вече е била демонтирана? Или все още не са я били монтирали? Ако беше второто, защо я бяха махнали толкова бързо?
Следите от присъствието на второ устройство бяха ясни, но не толкова лесни за тълкуване. На гредата над отвора в мазилката имаше две по-малки щипки, но нямаше начин да разбере какво устройство е било закрепено на тях.
Гърни премери разстоянието между двете, за да прецени приблизително размера на устройството. Установи, че е било с диаметър горе-долу колкото червило, но неизвестно колко дълго.
Доволен, че е открил максималното, което можеше, той върна дъските на място. Изправи се и отново огледа огромното помещение. Сенките на вълците заскачаха в светлината на фенерчето.
Гърни се убеди, че в грамадната зловеща стая няма нищо друго освен препарираните зверове и герба на фамилията Гол.
Насочи фенерчето към хералдическия символ на стената.
Virtus. Perseverentia. Dominatus.
Направи му впечатление съвпадението на тези сурови качества с присъствието на свирепите хищници на пода. Вниманието му бе привлечено най-вече от кулминацията на поредицата: Dominatus.
Думата можеше да се преведе по много начини. Най-разпространеният от тези преводи беше контрол.
Като се замисли за това във връзка със случая, започна да го вижда като мотив, появяващ се многократно в историята на семейството: от манията на Елиман Гол да избива вълци, през фиксидеята на Итън да поправи света, като превъзпитава престъпници, до неозаптеното своеволие на Пейтън.
То се простираше извън границите на фамилията Гол. Според Гилбърт Фентън в основата на престъплението стоеше пълният контрол на Ричард Хамънд над четирите жертви.
Медийната стратегия на самия Фентън, разбира се, бе насочена към установяване на контрол над общественото мнение, контрол върху действията на прокуратурата, контрол върху съдбата на Ричард Хамънд.
Тъмните сили високо над Фентън контролираха разследванията в четири различни юрисдикции.
Гърни се замисли за тайнствената четворка преди трийсет години, през онова злополучно лято в лагера „Брайтуотър“ — Лъва, Паяка, Вълка и Невестулката. Мо Блумбърг бе казал, че другите лагерници се бояли от тях. Какъв вид контрол бяха упражнявали върху другите деца? Какъв контрол бяха упражнили върху Скот Фалън?
Нишката на мисълта го върна към четирите убийства от последните седмици. Беше убеден, че „убийство“ е единствената дума, с която реалистично би могло да се опише случилото се с четиримата мъже, издъхнали от кръвозагуба заради прерязаните артерии на китките си. Каквито и неизвестни все още стъпки да бяха довели до смъртта им, тя очевидно е била крайната цел на целия процес. И това според неговите представи си беше чисто убийство.
А убийството беше най-висшата форма на контрол.
42.
— Какво искаш да кажеш? — попита Хардуик. — Че е било борба за надмощие? И четиримата мъртъвци са загубили? Кой, по дяволите, е спечелил?
Гърни седеше в Големия салон. След огледа в таванското помещение не се беше върнал направо в апартамента, а бе спрял тук, за да се обади на Хардуик да го запознае с последното развитие по случая и подозренията си, че елементът на контрол може да се окаже ключов.
Хардуик постави под съмнение тази теория. Той обичаше фактите, мразеше предположенията и реагира по предсказуем начин:
— Каквато и да е интригата, Шерлок, имам ти пълно доверие, че ще я разгадаеш и ще я разкриеш на нас, обикновените смъртни, когато си готов. Искаш ли да чуеш моите гениални хрумвания за лагера „Брайтуотър“?