— За една кукла „Барби“?
— Оригинална кукла „Барби“. От първата година, когато са почнали да ги правят. В безупречно състояние и с оригинални дрехи.
— Това са много пари.
— Така и аз казах на Стиви. Обаче той знаеше, че винаги съм си мечтаела за такава кукла и просто трябва да я имам. Освен това каза, че можем да имаме още много хубави неща.
— Спомена ли откъде са парите?
— Каза да не се тревожа за това и че не ми трябва да знам.
— Както не е било необходимо да знаете за телефонния разговор, преди да замине за „Вълчето езеро“?
— Нещо такова.
— Не ви ли спомена нищо за източника на парите?
— Не. Но каза, че „Барби“ е само началото.
Прекъсна го силно тропане на вратата.
— Анджела, трябва да затварям, но скоро ще ви се обадя пак.
Когато излезе от банята, чукането се повтори, този път по-агресивно.
Гърни намести пистолета в задния си джоб така, че да може лесно да го извади, и отиде да отвори.
— Кой е?
— Полиция!
Позна гласа на Фентън и отвори вратата.
Едрият мъж с плоско лице приличаше на износено и намачкано копие на онзи Фентън, който го бе посетил само преди четирийсет и осем часа. Сакото му бе разкопчано и под него се виждаше ръкохватката на пистолет „Глок“ в раменен кобур. Погледна хладно Гърни.
— Трябва да поговорим.
— Искате ли да влезете?
— Не. Елате долу.
— Защо?
— Слезте с мен или ще ви арестувам още тук за възпрепятстване на правосъдието.
— Момент.
Гърни остави Фентън на вратата и влезе в спалнята. Мадлин лежеше с отворени очи.
— Мади, трябва да сляза долу.
— Чух. Внимавай.
Той се усмихна насила:
— Няма да се бавя.
Седнаха на предните седалки на очукан джип „Тойота Крузър“, спрян под навеса на хотела. Фаровете бяха запалени и пронизваха мрака във виелицата. Моторът работеше и парното бе включено.
Гърни предположи, че това е личният автомобил на Фентън, значи вероятно бе дошъл неофициално.
След кратко тягостно мълчание, през което време Фентън се взираше в снежинките пред светлината от фаровете, полицаят се обърна към Гърни:
— Телефонът у вас ли е?
— Да.
— Изключете го. Извадете батерията. И го поставете на таблото така, че да го виждам.
Гърни направи както му казаха. На бледата светлина от таблото видя лицето на Фентън, гневно стиснал зъби.
— Не разбирам. — Думите на полицая прозвучаха като обвинение. — Онзи ден толкова добре си приказвахме. Мисля, че ви обясних, че от присъствието ви тук няма полза. Даже доста вредите. Мисля, че бях пределно ясен.
Замълча, търсейки подходящи думи.
— Вашата намеса създава у заподозрения лъжливи надежди. Така удължавате в съзнанието му периода на илюзията, че има друг начин да се измъкне от проблема, освен да направи пълни и подробни самопризнания. Поддържането на тази илюзия нанася голяма вреда на разследването. Изключително голяма вреда. Може би не ви го обясних достатъчно ясно при последния ни разговор. Надявам се, че сега съм ясен.
— Много ясен.
— Добре. Радвам се, че го казахте. — Фентън пак се загледа в снеговалежа. — В това разследване залозите са големи. Не е нещо, което бихте искали да провалите.
Гърни знаеше, че е опасно да провокира този тип, но и че ако го направи, може да получи повече информация.
— Заповедите как да водите разследването идват от толкова висока инстанция, че не допускате, че са грешни, така ли? Хората, които искат Хамънд да бъде обявен за виновен, са толкова високопоставени, че сте решили, че задължително трябва да е виновен.
— Ричард Хамънд е убиец и лъжец. Това е факт, а не заповед от когото и да било.
— Чух, че се е явил на детектора на лъжата. И е издържал теста.
— Това не означава абсолютно нищо.
— На мен ми изглежда като малък плюс в негова полза.
— Вие не познавате добре клиента си, нали?
Фентън бръкна зад седалката и взе някакво куфарче. Извади няколко листа, защипани един за друг, и ги хвърли в скута на Гърни.
— Ето малко материал за четене.
На бледата светлина от таблото Гърни успя да различи само напечатаното с едър шрифт заглавие на научна статия: „Невропсихология и полиграфия. Практически параметри“.
Фентън посочи листата:
— Тестовете с детектора на лъжата са безполезни, когато субектът има достатъчно познания, за да използва слабостите им.
Гърни осъзна, че Хамънд има всички познания, които го правят да изглежда виновен.
Като адвокат, излагащ заключителния си аргумент, Фентън пак бръкна в куфарчето и извади един лист.