— Това е копие от собственоръчното описание, което Итън Гол е направил на съня си; на кошмара, който всички други жертви са започнали да сънуват веднага след сеанса при Хамънд. — Подаде листа на Гърни. — Вземете го. Четете го всяка сутрин, за да си спомняте за най-лошия клиент, който някога сте имали.
Гърни взе листа.
— Има ли вероятност да е фалшификат?
— Не по-голяма вероятност, отколкото снежна топка да оцелее в огъня на ада. Точките на натиск, ускоряване и забавяне на ръката при писане съвпадат. Това са неща, които никой фалшификатор не би могъл да имитира. — Погледна строго Гърни. — Свърших с обясненията. Предупреждавам ви, че сте на милиметър от обвинение за възпрепятстване. Разбрахте ли?
— Приключихме ли тук?
— Постарайте се вие да приключите тук. — Фентън се загледа мълчаливо в усилващата се буря, после бавно поклати глава. — Не ви разбирам, Гърни. Какъв сте вие? Някакъв егоцентрик, който винаги си мисли, че е прав, а останалите от екипа грешат?
— Зависи колко кадърен е екипът.
Фентън остана втренчен в завихрящите се снежинки. Стискаше кормилото с две ръце.
— Нека да ви попитам нещо. Къде бяхте на единайсети септември?
Гърни премигна, изненадан от тази рязка смяна на темата.
— С жена ми не бяхме в града, когато кулите се сринаха, но същата вечер бях на мястото на трагедията. Защо питате?
— Бях в Манхатън в онзи ден. На съвместно обучение на градската и щатската полиция. Пратиха ни при кулите още след сблъсъка на първия самолет. — Пръстите на Фентън побеляха от стискане. — Минаха толкова много години, а още сънувам кошмари оттогава. Още чувам онзи звук.
Гърни знаеше за кой „звук“ става дума. Беше чувал разкази от първо лице от други полицаи и пожарникари. С разпространяването на огъня по етажите хората панически започнали да скачат през прозорците.
„Звукът“ беше от падането на човешки тела на земята.
Гърни не каза нищо.
След малко Фентън пак заговори:
— Разбирате ли какво искам да ви кажа, Гърни? Такъв е сега светът. Такава е новата действителност. Вече никой не може да гледа отстрани. Залогът е оцеляването на Америка. Това е война, не игра. Човек застава или на едната, или на другата страна.
Гърни кимна бавно в знак на съгласие.
— Кажете ми нещо, Гилбърт. Тези важни, могъщи и тайнствени хора, проявяващи такъв специален интерес към случая „Хамънд“, сигурен ли сте, че са на страната на доброто?
Фентън се завъртя на седалката и го погледна със смаяни, гневни очи.
44.
На връщане към стаята Гърни мина през Големия салон, за да се обади на Хардуик.
— Работата загрубява. Пак имах посещение от Фентън. Голям зор му е да ме разкара.
— Имаш ли представа какво толкова ги притеснява?
— Нямат търпение да накарат Хамънд да признае и мислят, че аз му преча.
— Тези тъпаци наистина ли вярват, че е хипнотизирал четирима мъже и така ги е накарал да се самоубият?
— Явно.
— Добре, какво искаш от мен?
— Стой наблизо, в случай че стане напечено.
— Нещо друго, което трябва да знам?
Гърни си помисли за душевното състояние на Мадлин, но не беше готов да говори за това с когото и да било.
— Засега не.
Затвори и се върна в апартамента. Носеше статията на Хамънд за полиграфията и описанието на Гол за кошмара му.
Мадлин спеше на светната лампа. В хола покритите с фолио чинии на Джейн Хамънд стояха все още неотворени на масичката. Той седна на дивана. Статията беше единайсет страници. Описанието на кошмара — само половин, затова започна с него.
„Както ме помоли, ето главните подробности за съня, който сънувам от последния ни сеанс. Започва с илюзията, че съм буден в собственото си легло. Усещам присъствие в стаята. Уплашен съм и искам да стана, но установявам, че съм парализиран. Искам да извикам за помощ, но нямам глас. Изведнъж от мрака се появява създание, покрито с настръхнала козина. Някак разбирам, че е вълк. Чувам да ръмжи. Очите му блестят яркочервени в мрака. Изведнъж усещам тежестта му върху себе си и топлия му дъх. Дъхът му вони на гнило. От устата му капе гнусна течност. После вълкът се превръща в кинжал. На дръжката има вълча глава с блестящи рубинени очи. Усещам как ме пробожда. Бликва кръв. Изведнъж виждам мъжа, който държи ножа. Подава ми яркооцветени хапчета. Събуждам се с ужасно чувство. Толкова ужасно, че искам да съм мъртъв.“
Гърни обърна листа и видя бележка, написана с друга химикалка и по-недодялан почерк, вероятно от Фентън: