„Кинжали като описания тук са намерени на всичките четири места на самоубийство.“
Гърни пак обърна листа и прочете описанието повторно. Толкова красноречиви подробности — образни косвени улики за лоша практика, или по-зле.
Възможно ли беше Хамънд да е внушил този кошмар на четирима души?
Възможно ли беше сънят буквално да ги е убил?
Идеята бе невероятна.
Толкова невероятна, че Гърни не можеше да я приеме.
Той остави описанието на съня и взе статията на Хамънд за детекторите на лъжата.
Отначало четеше внимателно, но след като не видя нищо съществено, започна да прехвърля отгоре-отгоре. Статията бе писана преди години, когато Хамънд е бил още докторант, и разглеждаше факторите за грешки при полиграфа — случайни или умишлени. Един от простите трикове бе да държиш скрито под дрехите кабърче, с което да си причиняваш болка в избрани моменти, за да смутиш калибровката на машината, когато отчита физиологичните реакции. Към по-сложните фактори спадаха различни душевни състояния, медитативни или дължащи се на заболяване, които заличаваха разликата между честни и лъжливи отговори.
— Колко е часът?
Гласът на Мадлин го стресна. Гърни погледна и я видя застанала до дивана, втренчена в него и с изражение, сякаш се е събудила от кошмар.
Той погледна телефона си.
— Малко след девет.
Тя се поколеба за момент.
— Дейвид?
— Да?
— Мислиш ли, че полудявам?
— Разбира се, че не — отговори той, въпреки че му се искаше да прозвучи по-уверено.
— Видях Колин във ваната. Сигурна съм. Но това противоречи на всякаква логика.
— Просто още не сме намерили обяснение. Но ще го намерим.
— Мислиш, че всичко подлежи на обяснение?
— Не мисля. Сигурен съм.
— Появата на призрак също ли може да се обясни логично?
— Сега мислиш, че си видяла призрак, така ли? Не истински труп?
— Не знам. Знам само, че беше Колин. Но в него имаше нещо призрачно. Нещо като сияние, сякаш виждах не само тялото, но и душата му. Ти вярваш ли, че продължаваме да съществуваме, след като тялото ни умре?
— Не мога да ти отговоря, Мади. Дори не съм сигурен какво означава този въпрос.
— Нищо такова не ти се е случвало, нали? — попита тя. Погледът ѝ бе отчаян.
— Не.
Телефонът му иззвъня.
Той го остави да звъни още три пъти, преди да погледне дисплея.
Беше Ребека Холдънфийлд.
Колкото и да му се искаше да научи повече факти, които да придвижат напред разследването, Гърни просто не можеше да обърне гръб на Мадлин в този момент. Той остави обаждането да бъде пренасочено към гласовата поща.
Мадлин потрепери.
— Студено ми е. Пак ще си легна. — Понечи да тръгне, но спря и пак го погледна. — А, забравих да ти кажа. Джейн ни кани на закуска.
След срещата с Фентън посещението при Хамънд не беше добра идея. От друга страна, на Гърни му се струваше, че ще е добре за Мадлин да се махне от хотела, ако ще и само за час.
— Добре — отговори той.
Тя кимна и се прибра в спалнята.
Гърни остана на дивана. Опита се да успокои препускащите си мисли. После си спомни, че действието често има успокояващ ефект, и реши да запали камината.
Точно когато се наведе над нея, от вратата на балкона се чу изтропване.
Първата му мисъл бе, че някоя птица се е блъснала в стъклото. Втората — че птиците не летят посред нощ в снежна буря.
Отиде при вратата и погледна през стъклото. Имаше тънък слой скреж и нищо не се виждаше. Гърни внимателно отвори вратата.
Видя някакъв предмет на балкона.
Излезе, за да го погледне.
Беше пакет с неправилна форма, около педя дълъг и три пръста в диаметър, непохватно увит с вестник и тиксо.
Гърни излезе до парапета на балкона и огледа навън, докъдето можеше да види по крайбрежния път.
Не видя никого и единственият звук беше от вятъра.
Взе пакета. Доколкото можеше да прецени, тежеше по-малко от половин килограм.
Взе го вътре и го постави на масичката. Бутна настрани двете покрити с фолио чинии и махна тиксото, с което бе омотан пакетът. По-голямата част от вестника се скъса заедно с тиксото.
Вътре имаше две устройства.
Гърни веднага разпозна микрокамерата с оптично влакно.
Другото устройство не му беше познато. Представляваше матовочерен предмет с размер на купчинка десетцентови монети. Отстрани имаше цифри — вероятно сериен номер. От единия край имаше осем много малки дупчици, а във всяка от тях — лъскаво изпъкнало стъкълце.
Някакви лещи? Никога не беше виждал толкова малки лещи. Но какво друго можеше да бъдат?