Едно обаче беше сигурно — съдейки по размера на двете устройва, очевидно те бяха предметите, монтирани и след това премахнати от кухината под дъските на таванското помещение, която бе огледал — точно над лампата в банята.
Изведнъж забеляза нещо, което не беше забелязал, докато оглеждаше устройствата.
Две думи, написани с нескопосани печатни букви от вътрешната страна на един от вестниците.
45.
Изразните средства на посланието очевидно сочеха към Барлоу Тар.
Ако обаче пакетът беше изпратен от Тар, дали той се бе изложил на риск? И какво точно беше злото, от което за пореден път го предупреждаваше да се пази.
Ако пък не беше Тар, кой би искал Гърни да си помисли, че е бил той?
Тези въпроси го държаха буден до малките часове на нощта. После, малко преди зазоряване, пак се събуди. След като осъзна, че зацикля в същите голи предположения, необосновани с достатъчно факти, реши да стане, да се изкъпе и да се облече.
Отиде при вратата на балкона, за да види какво е времето. В светлия участък около лампите на хотела във въздуха блестяха ледени кристалчета. Термометърът, монтиран на парапета на балкона, бе наполовина заскрежен, но все пак се виждаше, че показва някъде около минус двайсет. Гърни се дръпна назад, за да се увери, че вижда правилно.
Когато се обръщаше да се прибира, нещо привлече вниманието му. Нещо на пътя, идващ от хребета към хотела.
Нещо проблесна.
Гърни напрегна очи в мрака и видя втори отблясък на няколко педи разстояние от първия. Двете светли петна се движеха в тандем, като фарове на кола, но по-малки и по-слаби.
Габарити, досети се Гърни.
Той остана да ги наблюдава, заслушан.
Светлините се приближиха. След малко дойдоха достатъчно близо, за да види, че са габарити на пикап.
Камиончето зави по крайбрежния път, бавно излезе от светлото петно около хотела и продължи към… към какво?
Хангара за лодки?
Някое от бунгалата?
Резиденцията на Гол?
Когато камиончето се скри от погледа му във виелицата, Гърни забеляза, че за бързото му изчезване допринесе и липсата на видими задни светлини.
Той влезе и затвори вратата.
Прекара следващия половин час на лаптопа, като прегледа няколко сайта за доставка на електронни разузнавателни средства или за тяхното засичане с надеждата да намери нещо, приличащо на странното малко тръбовидно устройство, което толкова го озадачаваше.
Откри една процъфтяваща индустрия. Стотици компании, много от които бяха сложили думата „шпионски“ в името си, предлагаха високотехнологично оборудване на приемливи цени. Продуктите попадаха в две основни категории. Устройства, позволяващи да наблюдаваш и записваш всичко, което някой прави или казва, почти на всяко възможно място. И устройства, предназначени да блокират работата на първата категория. Главното рекламно послание беше: „Шпионирай всички. Не позволявай никой да те шпионира.“
Печеливша индустрия в един обхванат от параноя свят.
Не намери обаче нищо, което да прилича на малката черна играчка с осем микроскопични лещи — ако изобщо бяха това.
Отново огледа устройството. Не личеше да има начин да го отвори. Не усети топлина от батерии. Номерът от едната страна не му говореше нищо. Все пак това му даде идея да пробва нещо, колкото и малка да беше вероятността да получи резултат. Гърни въведе серийния номер в интернет търсачката.
Излезе един резултат, странен интернет адрес: www.alz2b3y4c5x.net.
Той отвори сайта и на екрана се появи празна страница с четири кутийки за въвеждане на данни, искащи настояща регистрация, предишна регистрация, настояща парола и предишна парола.
В известен смисъл това бе задънена улица. Но мерките за защита бяха красноречиви. Най-малкото, те повтаряха предупреждението на Робин Уиг. И предупреждението на Гилбърт Фентън. Да не говорим за думите, надраскани на вестника и изпратени с пакета.
Като се сети за Уиг, Гърни взе телефона си, направи снимки на устройството и ги изпрати на имейла ѝ заедно със серийния номер и адреса на сайта.
Отговорът дойде след по-малко от две минути: „Снимките са неясни. Сайтът е заключен. Изпрати предмета.“ Макар интересът ѝ да го зарадва, той не виждаше реалистичен начин да изпълни искането ѝ скоро.
— Кога си станал? — сепна го гласът на Мадлин.
Гърни се обърна и я видя до вратата на банята по фланелка и долнище на пижама.
— Може би преди около час.
— Трябва да сме у Хамънд в осем.
Тя влезе в банята и остави вратата отворена. Отиде до душкабината в далечния ъгъл, като заобиколи доста отдалеч ваната.