Все пак се престраши да ползва помещението и това беше добър знак.
Докато Мадлин се къпеше, Гърни се замисли за предстоящата закуска при Ричард и Джейн и как въпреки неохотата, с която отиваше у тях, можеше да използва това посещение. Имаше въпроси, които искаше да зададе, реакции, които да наблюдава. Можеше да спомене теорията, че четирите смъртни случая може да са част от отмъщение за отдавна случила се трагедия. Трагедия, свързана с изчезването на един хомосексуален тийнейджър. Интересно беше какво ще каже Ричард.
На заснежения път вятърът само частично бе заличил следите от малкия камион, който беше минал преди малко. Любопитството на Гърни се засили, когато видя, че следите завиват по посока на бунгалото на Ричард и обикалят отзад. Пикапът трябваше още да е там. Изкушаваше се да провери на момента, но се отказа, когато видя премръзналия вид на Мадлин.
Джейн, както обикновено, ги посрещна на входната врата с тревожна усмивка. След като закачиха якетата си, тя ги покани в просторния хол.
— Поръчах на готвача на хотела да приготви няколко неща за закуска: бъркани яйца, наденички, бекон, препечени филийки, мюсли, плодове. Той лично ги достави. Днес кухненският помощник и камериерката си останаха вкъщи в Беарстън, а и самият той си тръгва малко по-късно, преди времето съвсем да се е влошило. Помолих го да сервира всичко долу, в игралния салон, по настояване на вашия приятел.
— Моля?
— Казах, че ще проявиш разбиране, защото си разбран човек — каза познат глас.
Джак Хардуик, широко ухилен, се надигна от креслото пред камината.
— Всъщност — добави, като погледна красноречиво лампата с орнамент от кръвен камък, в която Гърни му бе казал, че има подслушвател — реших, че ще бъде по-приятно долу. По-близо до пещта. По-топло е.
— Ричард влезе да си вземе душ — намеси се Джейн. — Сега ще ида да проверя дали е готов.
Щом тя излезе от стаята, Хардуик каза, като понижи глас:
— След като и двамата сме тук, може би ще удвоим напредъка си.
— Не се ли притесняваш, че Фентън може да разбере, че си тук?
— Достатъчно съм се притеснявал за Фентън. Колкото по-скоро разкрием истината, толкова по-скоро ще потопим кораба му. И ако се опита да плува, ще се изпикая в муцуната му.
— Да, ако нашата истина е различна от неговата.
— Няма как да не е…
Джейн извика от една врата от другата страна на каменната камина:
— Ричард идва. Хайде да слизаме, преди закуската да изстине.
Щом тя се скри от поглед, Мадлин погледна Хардуик и каза с тих, спокоен глас:
— Ричард Хамънд не е извършил никакво престъпление.
Той се вгледа в лицето ѝ за момент.
— Изглеждаш бледа — отбеляза. — Добре ли си?
— Не, не съм добре. Изобщо не съм добре. Но това няма нищо общо с Ричард.
— Болна ли си?
— Може би.
Държанието ѝ явно озадачи Хардуик.
— Какво те кара да твърдиш това за Хамънд? — поинтересува се той.
— Просто знам.
Той погледна Гърни, сякаш очакваше да му преведе.
Така нареченият игрален салон беше голямо квадратно помещение. Имаше обособен фитнес с уред за вдигане на тежести и две пътеки за бягане; домашно кино с плюшени седалки и голям екран пред тях; кът за сядане с диван и кресла и кът за хранене с бюфет, маса и шест стола.
Ричард и Джейн седнаха срещу Дейв и Мадлин, а Джак — в единия край на масата. Всеки си взе каквото му се ядеше от бюфета и няколко минути приказваха за времето и още по-свирепата снежна буря, която се задаваше. Много скоро стана ясно, че на никого не му е до общи приказки, и всички се умълчаха.
След известно време Джейн заговори с пресипнал глас, сякаш я болеше гърлото:
— Питах се… след като вече сте работили по случая… дали имате някаква добра новина за нас. — Погледна брат си.
— Имаме новини — каза Гърни. — Установихме, че четирите смъртни случая вероятно са свързани с изчезването на едно момче в провинцията на Ню Йорк преди тринайсет години.
Ричард го погледна любопитно; Джейн — озадачено.
Гърни разказа за събитията през трагичното лято в лагера „Брайтуотър“ — всички подробности, които бе научил от Мо Блумбърг и Кимбърли Фалън.
Когато той спомена, че Скот Фалън най-вероятно е мъртъв, Джейн постави ръка на сърцето си и възкликна:
— Ужасно!
— Искате да кажете, че Уензъл, Балзак и Пардоза са били в „Брайтуотър“ през онова лято? — попита Ричард. Изражението му бе трудно за разчитане.