Гърни изпита същото усещане. Почувства, че Хамънд може би е невинен.
А ако не беше невинен, значи бе най-добрият лъжец на света.
46.
Половин час по-късно, седнал в субаруто пред бунгалото с Мадлин и Хардуик, Гърни изрично подчерта необходимостта да бъдат обективни.
Хардуик бързо се съгласи:
— Останах с впечатление, че е честен с нас. Интуицията ти друго ли подсказва?
— Моята интуиция подсказва почти същото, което и твоята. Но мозъкът ми казва, че тя не трябва да бъде последна инстанция.
Гърни извади от жабката малкото цилиндрично устройство, което бе получил с пакета на балкона.
— Виждал ли си преди нещо такова?
Хардуик включи лампичката и разгледа устройството.
— Никога не съм виждал. Прати ли снимка на Уиг?
— Да. Обаче тя иска да види самото устройство.
Хардуик се намръщи:
— Да не би да предлагаш да ѝ го занеса лично?
— Само трябва да отскочиш до Олбани.
— Голяма разправия. — Хардуик прибра предмета в джоба си. — Осъзнаваш ли, че това противоречи на по-ранната ти молба да се навъртам наблизо?
— Да, това ме тревожи. Но като не знам какво е това чудо, още повече се притеснявам.
— Дано да не се окаже просто едно фенерче.
— Между другото, оня пикап зад бунгалото е твой, нали?
— На Ести Морено е. Моята голяма любов.
— Още ли живее с теб?
— Нима се съмняваш в способността ми да имам стабилна връзка?
— Да.
— Дадох ѝ списък на всички главни играчи, за които знаем. Ще се опита да намери всичко, което може, за тях. Всъщност тя е тази, която откри, че Стекъл е пласирал наркотици. Даде ми назаем пикапа си. Никак не ми се искаше да оставям понтиака вкъщи, но любимата ми кола е гола вода на сняг. А според прогнозата по тия краища в скоро време ще се изсипят тонове. Това ми напомня за Мо Блумбърг.
— Моля?
— Съвпадението във времето. Не трябва ли да се тревожим, че човекът от „Брайтуотър“, който вероятно знае повече, отколкото ни казва, точно сега е решил да напусне страната?
— Не ми беше хрумнало да се тревожа за това, но сега като споменаваш, вероятно ще започна.
— А какво ще кажеш за майката на починалото момче? Като търсим вероятен мотив, не е ли нейният най-силен от всички — да очисти мръсниците, които са убили сина и?
— От гледна точка чисто на мотива, предполагам, че не трябва да я изключваме от картинката. Проблемът е, че може да има мотив да убие тримата, които са били в „Брайтуотър“. Но защо ще убива Итън? И защо сега? Защо не преди тринайсет години?
— Този въпрос важи не само за Кимбърли Фалън, а и за всеки, който би могъл да реши да си отмъщава. Колкото повече си мисля за старата поговорка „Отмъщението е ястие, което е най-вкусно студено“, толкова по-безсмислено от практическа гледна точка ми се струва да отлагаш такова нещо толкова дълго. Това прави теорията за отмъщението като мотив доста невероятна.
— Има логика, Джак. Но ако не е намесено отмъщение, какво значение има връзката с „Брайтуотър“?
— Да ме шибат, ако знам. В този случай има прекалено много въпроси. И сега ще ти подскажа още един. Как така описанието на съня на Итън, което е оформено като писмо, не е било изпратено?
— Може би е възнамерявал да го предаде лично на онзи, който му го е поискал.
— Имаш предвид някой психотерапевт, с когото тайно се е виждал в Платсбърг?
— Или Ричард — възможност, която и двамата явно не приемаме сериозно.
— Този разговор е пълен с въпросителни. Ако искам да стигна до Олбани и да се върна, преди да се изсипе големият сняг, трябва да потеглям. Ще кажа на Джейн и Ричард, че тръгвам.
— Обади се, ако има нещо ново.
Хардуик кимна, слезе от колата и се насочи към бунгалото.
Гърни потегли по крайбрежния път.
Когато се върнаха в хотела, големият часовник във фоайето отброяваше последния удар на 10.00. Сградата тънеше в дълбока тишина, създаваща усещане за празнота. Тръгнаха по стълбите. Мадлин бе притиснала ръце плътно до тялото си.
— Какво ще правиш с банята?
— Какво има да се прави?
— Каза, че имало отвор при лампата.
— Само тънък процеп по края на плафона.
— Можеш ли да го запушиш?
Това бе първата му работа, след като влязоха в стаята. Достатъчно бе да премести основата на плафона няколко милиметра настрани, като го почука с дръжката на четката си за зъби.
Когато излезе от банята, видя Мадлин застанала на един от прозорците, загледана към Дяволския зъб. Все още бе с яке и ръкавици.
— Би ли ми направил услуга да напишеш имейл на сестра ми.