Възможно ли бе написаното с почерка на Итън Гол писмо всъщност да е описание на кошмара на друг човек — на някого, който по все още неизвестна причина е продиктувал разказа си с намерението по-късно да го изпрати на трето лице точно както възнамеряваше да направи Мадлин?
Този предполагаем сценарий завладя ума му. Не след дълго Гърни беше вече убеден, че точно така е станало: някой е отишъл при Итън и го е помолил да напише писмото вместо него — писмо до психотерапевта, при когото е имал сеанс, поставил началото на поредица от кошмари. Продиктувал е това, което е искал да каже, и Итън го е записал.
По ирония на съдбата Гърни повярва в този сценарий с такава убеденост, че сам започна да се съмнява в обективността си. От личен опит знаеше, че най-добрият начин да провери някоя идея, която прекалено много му харесва, е да я подложи на скептицизма на Хардуик.
Ако щеше да води такъв разговор обаче, имаше нужда от малко по-голямо уединение, отколкото позволяваше хотелският апартамент. Възможността да заглуши разговора с музика от таблета на Мадлин, докато тя го използва, за да редактира емоционалното писмо до сестра си, бе немислима. Колонките на твърде стария му лаптоп просто не даваха достатъчно силен звук.
Той отиде в спалнята.
Мадлин седеше на леглото, стиснала тревожно устни, и четеше имейла на екранчето на таблета си.
— Мади?
— Какво?
— Трябва да сляза долу за няколко минути.
Тя кимна вяло.
— Ще бъда в Големия салон.
— Добре.
— Връщам се след малко.
Тя не отговори. Гърни взе ключа, излезе и заключи.
Във фоайето и Големия салон все още цареше същата студена, пуста атмосфера като преди. Той се настани на едно кожено кресло в дъното, откъдето можеше да наблюдава рецепцията. С надеждата Хардуик да е някъде в обхват набра номера му.
Приятелят му вдигна веднага и явно нямаше търпение да се оплаче.
— Пътят на тръгване от Вълчето езеро беше ужасен. В момента пълзя по окръжното шосе зад грамаден снегорин. Не мога да го изпреваря.
— Искам да чуя мнението ти за една възможна теория по случая.
— Имаш предвид още някоя невъзможна теория в цялото безумие на случая?
— Само за собственоръчно записаното от Итън описание на кошмара.
Последва мълчание. От телефона Гърни чу тракането на лопатата на тежката машина. Хардуик пак заговори, но вече с доста по-тих глас:
— Странна находка. Каква ти е идеята?
Гърни обясни новата си теория за описанието на кошмара и как му беше хрумнало, след като Мадлин го помоли да му продиктува писмото си.
— Хм… — каза Хардуик след кратко мълчание. — Не е изключено.
Гърни не се смути от привидното равнодушие на приятеля си. Прие го като знак, че Хардуик сериозно размишлява над идеята.
— Не е изключено — повтори Хардуик. — Обаче, ако Итън не е записал собствения си сън, чий сън е записал? И защо подробностите по-късно се повтарят в начина, по който е умрял?
— Като кинжала с вълча глава, с който според Фентън е прерязал китките си? Не знам. Не твърдя, че хипотезата за диктовката е окончателният отговор, но тя подкрепя идеята, че Итън е различен случай от другите три жертви. Винаги ми е изглеждало, че той не се вписва в картинката.
— Казваш, че имаме трима души, които са сънували кошмари и после са умрели, и един, който е записал нечий чужд кошмар и е умрял. Обаче още не виждам отговор на основния въпрос. Възможно ли е хипнотизатор — Ричард или друг — да е причинил кошмарите и самоубийствата на тези мъже?
— Интересно, че повдигаш въпроса точно сега. Преди малко изслушах едно съобщение от Ребека Холдънфийлд. Разказа ми за бивш агент на ЦРУ, който изнесъл данни за провеждащи се тайни изследвания в тази насока — очевидно с убеждението, че е възможно.
— Разбира се, официално всичко са отрекли, нали?
— Разбира се. Но ми се струва, че всички приказки за национални интереси около разследването може да са свързани с такава програма.
— Проблемът за мен е, че тези неща със смъртоносната хипноза и така нататък пак изкарват Хамънд виновен, а Фентън — прав. И както вече казах, това не е приемлив изход. Я изчакай секунда, шампионе. Ще оставя за малко телефона. Може би имам възможност да изпреваря тоя снегорин.
Когато Хардуик пак взе телефона половин минута по-късно, шумът от машината вече се отдалечаваше.
— Е, какво мислиш, че знаем реално, Шерлок?
— Ако извадим за момент Итън от уравнението, знаем, че тримата мъже, мразещи гейовете, са получили някакъв финансов стимул, за да посетят хипнотерапевт гей. Знаем също, че по-късно и тримата са започнали да сънуват кошмари и скоро след това са умрели. И знаем, че главният разследващ се е концентрирал върху Ричард Хамънд като организатор на всичко това.