— Решение, в което ние се съмняваме.
— Точно така.
— Добре — каза Хардуик, вече леко раздразнено. — И отново се връщаме на основния въпрос. Ако Хамънд не им е дал тези кошмари, кой? Това е единственият въпрос, който има значение. Прав ли съм?
Ако Хамънд не им е дал тези кошмари, кой?
Ако Хамънд не им е дал…
По дяволите!
За втори път тази сутрин дъхът на Гърни почти секна. Той гледаше право напред, но не виждаше нищо. Беше се фокусирал изцяло върху значението на това, което току-що каза Хардуик. Повтори си пак наум.
Ако Хамънд не им е дал тези кошмари, кой?
— Ей, Шерлок, още ли си там?
Гърни се разсмя.
— Какво, по дяволите, е толкова смешно?
— Твоят въпрос. Само звучи като въпрос. Но всъщност е отговор. Всъщност е отговорът на цялата проклета загадка.
47.
Хардуик излезе от обхват, преди Гърни да успее да му сподели внезапната си идея. Така получи възможност да я обмисли от всички ъгли, за да е сигурен, че звучи солидно.
Двайсет минути по-късно Хардуик пак се обади.
— Радвам се, че ме мислиш за толкова гениален, но какъв точно ключ ти дадох?
— Начинът, по който формулира въпроса. Попита, ако не Хамънд, кой друг е дал на жертвите тези кошмари.
— Е, и?
— Това е решението на проблема, в който си бием главите от самото начало. Някой е дал на жертвите кошмара. Те буквално са го получили.
Гърни замълча, за да изчака реакцията на приятеля си.
— Продължавай.
— Добре. Да оставим за момент Итън, защото с него се е случило друго. Колкото до другите, мисля, че всеки от тях е получил описание на кошмара. Те никога не са имали кошмарите, от които са се оплаквали, никога не са сънували тези неща. Просто са запаметили подробностите, които някой им е дал, и по-късно са ги разказвали, сякаш наистина са ги преживели.
— Защо, по дяволите, ще го правят?
— Защото за това някой им е платил. Вече видяхме доказателства за финансовата изгода, свързана с идването им във „Вълчето езеро“ — положението и на тримата изведнъж се е подобрило. Нямахме представа защо. Но това е добро обяснение. Почти съм сигурен, че някой им е платил да дойдат в имението, да направят един сеанс с Хамънд и после да се оплачат, че сънуват странни сънища. И не само да се оплачат, а и да разкажат пикантни подробности на надежден свидетел: Уензъл на изтъкнат евангелистки свещеник, Балзак на психотерапевт, а Пардоза на физиотерапевта си.
— Звучи като голяма конспирация. Но каква е крайната цел?
— Може да са много неща. Може би поставят основата за започването на скалъпен съдебен процес срещу Хамънд. Дело за недобросъвестна практика? Обвинения за сексуален тормоз? Може би целта на конспирацията е да се унищожи професионалната му практика. Ако съдим по казаното от Боуман Кокс, Хамънд си е спечелил достатъчно врагове в определени кръгове, за да е възможен такъв сценарий. Дори, като се замисля, се питам дали преподобният Кокс не играе по-активна роля, отколкото признава.
— Бога ми, Дейви, трябва ми минутка да осмисля всичко това. Искам да кажа, ако никой не е сънувал нищо…
— Чакай… момент.
Във фоайето влезе Мадлин, със скиорски клин, яке, шал и шапка.
— Джак, ще ти се обадя пак след няколко минути.
Гърни я настигна при входната врата.
— Какво става, Мади?
— Искам да глътна свеж въздух. Снегът спря.
— Можеше да излезеш на балкона.
Тя поклати глава:
— Искам навън. Сигурна съм, че пак ще завали, тъй че сега е моят шанс да поизляза.
— Искаш ли да дойда с теб?
— Не. Върши си работата. Знам, че е важно. И стига си ме гледал така.
— Как?
— Сякаш ще се разпадна всеки момент. Не се безпокой, ще се справя.
Той кимна:
— Аз съм тук… ако имаш нужда от нещо.
— Добре.
Тя бутна тежката врата и излезе на студа.
С известна неохота Гърни се върна на коженото кресло при камината. Пак се обади на Хардуик.
— Извинявай за прекъсването. Кажи сега, какво мислиш за новата теория?
— Склонен съм да приема голяма част от нея. Особено ми харесва, че така отхвърляме идеята, че някой може да накара някого да сънува нещо и сънят да го накара да се самоубие.
— Коя част не ти харесва?
— Казваш, че е внимателно подготвен план, включващ трима хомофоби, вероятно същите, които са убили онова хлапе в „Брайтуотър“. И че са дошли във „Вълчето езеро“ при Хамънд, за да могат по-късно да твърдят, че е прецакал мозъците им, като им е внушил ужасни, непоносими сънища. И че тайната им цел е била да унищожат репутацията на Хамънд… или да го съдят… или да възбудят наказателно преследване срещу него… или може би да го изнудват да им плаща, за да мълчат. На вярна следа ли съм?