— Даже по-добре, Джак. Мисля, че удари десетката. Изнудване. Мисля, че това е в основата. Пасва много добре. Сигурно много им е допаднала идеята да изнудват за пари психиатър хомосексуалист, известен с това, че подпомага и подстрекава извратеняци. Дори биха могли да гледат на плана си за забогатяване като на мисия от Бог. Обзалагам се, че усещането за надмощие ги е възбуждало.
Хардуик запази мълчание няколко секунди.
— Обаче ето какво не ми се връзва — каза след малко. — Как се е случило така, че тези безскрупулни типове са мъртви, а жертвата им е жива и здрава?
— Интересен въпрос. Почти толкова интересен…
Гърни замълча.
През главния вход влезе Остин Стекъл с ушанка и дебела шуба. Дърпаше количка, пълна с цепеници. Прекара я през фоайето, влезе в Големия салон и спря до Стойката за дърва близо до креслото на Гърни.
Подсмръкна и избърса носа си с дебелата ръкавица, която носеше.
— Приятелю, трябва да вразумите жена си.
— Моля?
— Жена ви. Предупредих я да не ходи по леда.
Гърни не изчака повече обяснения. Без палто, изтича навън, от другата страна на пътя. Въпреки че в момента не валеше, вятърът вдигаше сняг от повърхността на езерото и не се виждаше много надалеч.
— Мади! — изкрещя той и се ослуша за отговор.
Единственото, което чу, бе вятърът.
Пак извика името ѝ.
И пак не получи отговор.
На ръба на паниката, понечи пак да я повика, но в този момент снегът се уталожи и той я видя — застанала неподвижно, с гръб към него, на стотина метра навътре върху покрития със сняг лед.
Гърни пак я извика, попита я какво прави.
Тя не помръдна и не отговори.
Гърни тръгна по леда.
Едва бе направил няколко крачки, когато мярна движещо се тъмно петно в небето.
Беше ястреб — вероятно същият, който на няколко пъти бе виждал да кръжи над езерото, над острия връх на Дяволския зъб или по продължение на Гробищния рид. Този път обаче се рееше по-ниско — на петдесетина метра над земята може би.
При следващия кръг птицата се сниши още.
При следващия — още.
Мадлин явно също го наблюдаваше.
Гърни се убеди, че ястребът се спуска в постепенно стесняваща се спирала — всеки кръг, който описваше, бе по-тесен от предишния. Беше наблюдавал такова поведение при грабливите птици над нивите около Уолнът Кросинг. Тогава целта им изглежда беше да набележат плячката си и да се подготвят за нападение. Заледеното езеро обаче не изглеждаше подходяща територия за лов. Всъщност освен Мадлин върху гладката бяла повърхност не се виждаше нищо.
Ястребът обаче продължаваше да се спуска.
Вече бе на не повече от трийсетина метра над езерото.
Гърни ускори ход.
Ястребът като че ли се поколеба в спускането си. Заклати се леко във въздуха, сякаш преценяваше значението на втората фигура, появила се на сцената.
Точно когато Гърни си мислеше, че присъствието му е уплашило птицата, тя рязко зави към Мадлин и се устреми надолу към нея със смайваща бързина.
Гърни понечи да хукне към жена си, но се хлъзна и падна. Надигна се на колене, извади пистолета и изкрещя:
— ЗАЛЕГНЍ!
Мадлин се завъртя към него. Ястребът извади напред острите си нокти и Гърни стреля.
Гърмежът накара Мадлин да помръдне и това бе достатъчно, за да се дръпне от ноктите на хищника, които безобидно префучаха над главата ѝ.
За негово удивление ястребът описа широк кръг, издигна се на десетина метра над нея и пак се стрелна надолу.
Този път Мадлин хукна, пързаляйки се и залитайки, към средата на езерото. Ястребът отново профуча на сантиметри от главата ѝ. Гърни се изправи и хукна след Мадлин, като ѝ крещеше да спре, да не навлиза по-навътре по леда.
Когато ястребът достигна крайната точка на поредния кръг и полетя обратно към Мадлин, Гърни зае стабилна поза за стрелба, разкрачен, и стисна оръжието с две ръце. Стреля точно когато птицата прелиташе покрай него. С периферното си зрение мерна едно перо, което се откъсна и се завъртя в един порив на вятъра, преди да се спусне на леда.
Ястребът мина на сантиметри над главата на Мадлин. После, вместо да направи нов кръг, бавно се издигна, отдалечи се и най-сетне се скри над върховете на дърветата в другия край на езерото.