Когато минаваха през фоайето, Мадлин спря пред голямата стъклена врата.
Гърни се замисли за двата изстрела по ястреба и си спомни перото, което бе паднало на леда.
— Изчакай малко, искам да взема нещо.
Той отвори вратата и изтича през пътя към мястото, където си спомняше, че е видял перото. То още беше там, едва показващо се изпод новия сняг. Гърни го взе и бързо се прибра в хотела. Когато влезе, набързо разгледа перото — откъснато от опашката, с разкъсани пухчета. Пъхна го в джоба си и двамата с Мадлин се качиха по стълбите.
Преди да влязат в апартамента обаче, той я помоли да пусне някаква енергична музика на таблета — трябваше да се обади пак на Хардуик, за да довършат разговора, а му трябваше звуков камуфлаж, за да може да говори спокойно.
Тя избра един атонален концерт за пиано, чието забързано темпо можеше да заглуши дори престрелка. Гърни седна на дивана, включи настолната лампа в допълнение към бледата светлина, проникваща през прозореца, и набра.
Хардуик вдигна при първото позвъняване.
— Как са пътищата?
— Като омазани със свински лайна. Не каза ли, че ще се обадиш след няколко минути?
Гърни не обърна внимание на обичайното заяждане. Този вид общуване им беше станало като ритуал.
— Последното, за което си говорихме, бяха странните обстоятелства, при които лошите момчета са хвърлили топа, докато набелязаният за жертва е все още жив и здрав. Имаш ли някакво обяснение?
— Имам. Малко е шантаво, но звучи логично.
— Добре. Казвай.
— Мисля, че е възможно Джейн Хамънд да е пречукала четирите жертви. Или поне три от тях.
Гърни не каза нищо.
— Слушаш ли?
— Чакам да стигнеш до логичната част.
— Да си представим, че има конспиративен план за злепоставяне на Ричард с цел изнудване. И да си представим, че Джейн е научила. А може би изнудвачите са се свързали директно с нея. Казали са ѝ, че планират да започнат шумен процес за недобросъвестна практика. Намекнали са ѝ, че сключването на извънсъдебно споразумение срещу тлъста сума би било от полза за всички.
— И после?
— После добрата сладка Джейн се превръща в яростна закрилница като мама гризли и решава, че единствените добри изнудвани са мъртвите изнудвани. И никое престъпление, колкото и кърваво да е то, не е престъпление, ако ще спаси скъпоценния ѝ брат от хиените.
— Наистина ли си представяш Джейн да извърши тези убийства?
— Мама гризли не знае граници.
Гърни се опита да осмисли този сценарий.
— Теоретично виждам възможен мотив. Но ми липсват средствата и възможността. Да не би да казваш, че е решила, че Итън също участва в заговора, и затова е убила и него?
— Още не мога да кажа. Ролята на Итън не е ясна.
— Защо ѝ е да нагласи убийствата така, че да приличат на кошмарите, които тримата са твърдели, че сънуват? Ако е искала да защити Ричард, защо да го прави по начин, който още повече ще го злепостави?
— Може би просто е искала да създаде правдоподобни сцени на самоубийство. Може би си е мислила, след като тези типове са сънували кинжали, че е логично да си прережат вените с такива.
— Ти чуваш ли се какво говориш, Джак? Можеш ли наистина да си представиш Джейн Хамънд да тича из страната — Ню Джърси, Лонг Айлънд, Флорида — да дрогира хора и да прерязва китките им? И ако го е направила, защо толкова настоява двамата с теб да ровим наоколо и да се опитваме да решим случая?
— Отговорът на последния въпрос е лесен. Не е очаквала, че официалното разследване ще тръгне в тази посока. Кой, по дяволите, може да си представи, че детектив от щатската полиция ще се вманиачи по екзотичния сценарий за хипнотично индуцирано самоубийство? След като Фентън обърна всичко срещу Ричард с тази смахната теория, какво други ѝ оставаше на Джейн? Мисля, че се надява да го изкопаем от дупката, в която самата тя го е заровила. Приела е риска, че може даже да се наложи тя да плати цената. Би било по-добре, отколкото да гледа как съдят брат ѝ за нещо, което тя е направила. Това би сринало тотално целия ѝ свят.
— Доста ентусиазиран сценарий, Джак, но…
Гърни замълча на средата на изречението, защото чу друг шум, едва доловим на фона на музиката — шуртене на душ.
Отново? Боже! Безкрайна поредица от вани. А сега душове.
— Там ли си, шампионе?
— Какво? А, да. Нещо се замислих. Обмислям това, което ти каза.
— Знам, че не е съвсем издържано. Нещата още има да си идват на местата. Идеята ми дойде само преди двайсет минути. Трябва да я дообмисля. Но мисълта ми е, че Джейн, добрата грижовна сестра, не трябва да бъде изключена от подозрение. Това, че приказва като служителка от социалните служби, не означава, че не може да пререже вените на няколко души при определени обстоятелства.