Выбрать главу

Гърни имаше сериозни възражения срещу хипотезата за Джейн като убийца, но реши да ги премълчи. Докато Хардуик беше на телефона, искаше да обсъдят някои други насоки в разследването, които му изглеждаха по-обещаващи. Преди да спомене която и да е от тях, приятелят му го застреля с удивително уместния въпрос:

— Жена ти защо толкова се впряга в тая история?

* * *

Гърни не знаеше каква част от случващото се да разкрие пред Хардуик. И дали искаше изобщо да му споделя нещо. Погледна към отворената баня и видя, че Мадлин още е под душа.

— Мислиш ли, че изглежда разстроена?

— Изглежда, говори, действа. Държи се странно за жена на детектив, разследващ убийства, която би трябвало да е преминала през много такива гадости. Затова ми стана любопитно на какво се дължи това поведение на стреснат заек.

Гърни се поколеба. Не искаше да мисли за това. Огледа се — може би за изход, може би за прозрение. Накрая погледът му се спря върху портрета на президента Хардинг — човек, който никога не е имал куража да търси решение на проблемите.

— Дълга история — каза с въздишка.

Хардуик се изсмя:

— Всичко е дълга история. Но всяка дълга история има кратка версия, нали?

— Проблемът е, че не е моя работа да я разказвам.

— Значи какво ми казваш? Че не само е смахната, ами е смахната и има тайна?

— Нещо такова.

— Тази тайна има ли отношение към това, което се опитваме да правим тук?

Гърни реши да разкрие каквото може, без да влиза в излишни подробности:

— Идвала е за коледната ваканция при роднини в Адирондакс. При последното ѝ идване се е случила трагедия. Сега се опитва да се справя с трудни спомени.

— Може би трябва да я прибереш вкъщи, а?

— Иска първо да си изясни нещата тук. Освен това иска да спаси Хамънд.

— Защо?

— Мисля, че за да се реваншира за някого от миналото, когото не е успяла да спаси.

— Звучи смахнато.

Гърни се подвоуми, но реши да разкрие нещо, което досега смяташе да запази в тайна.

— Привиждат ѝ се разни неща.

— Какви неща?

— Труп. Може би призрак. Не знае със сигурност.

— Къде го е видяла?

— Във ваната.

— Бъзикаш ли ме?

— Не.

Настъпи кратко мълчание.

— Някой конкретен труп ли?

— Някой от миналото ѝ. От ваканциите в Адирондакс.

— Свързан с трагедията, която се е случила?

— Да.

— И си мисли, че ако спаси Хамънд, ще компенсира онова, което се е случило тогава?

— Така мисля.

— По дяволите, това не е Мадлин, която познавам.

— Да, изобщо не е типично за нея. Сякаш е в плен на… ох, не знам.

— Какво искаш да направиш?

— Искам да разбера какво става тук. Да разкрия истината. Да прибера Мадлин вкъщи.

Гърни погледна към банята, видя я застанала в душкабината зад запотената стъклена вратичка. Каза си, че това е добре. Първичната лечебна сила на топлата вода.

— И така… освен да предам черната тубичка на Уиг, каква е следващата задача, която си ми подготвил?

— Имам един въпрос.

— Вече имаме един тон въпроси.

— Може би не са верните въпроси. Изхабихме пет дни да се питаме как е възможно четирима души да сънуват един и същи сън. Грешен въпрос. Правилният въпрос би бил: „Защо четирима души твърдят, че са сънували един и същи сън, и защо четвърти човек е записал подробностите за същия сън?“ Защото освен техните собствени твърдения и тълкуването на Гилбърт Фентън за тези твърдения, никога не е имало доказателства, че са сънували нещо. Ние приехме, че разказите за кошмарите са истина, и понеже мъжете, които са твърдели, че са ги сънували, са мъртви, решихме, че са жертви, а не хищници. Не ни мина през ума, че може да са и двете. Не искам пак да допускам тази грешка.

— Разбирам какво искаш да кажеш. Прецакахме нещата. Сега какъв е твоят въпрос?

— Въпросът ми е… провал ли наблюдаваме, или успех?

От телефона Гърни чу свирене на клаксон, последвано от грубия, напомнящ ръмжене глас на Хардуик:

— Мърдай бе, кретен!

След малко пак се обади по телефона:

— Провал или успех? Какво означава това?

— Просто е. Твоята хипотеза за Джейн като убийца е хипотеза за провала. Според нея сеансите при Ричард и последвалите твърдения за кошмарите са планирани елементи в схема за изнудване — но смъртта на изнудваните не е била част от плана. Според тази хипотеза обвинението срещу Ричард за убийствата е нежелано последствие от ликвидирането на злосторниците от Джейн. Накратко, ти описваш една провалена схема, в която по ирония жертвата на изнудваните става жертва на полицията. Всички губят.