— И какво?
— Само за дискусията — нека да си представим, че вместо провал наблюдаваме успех. Че нагласените самоубийства са били част от плана още от самото начало.
— Чий план?
— Планът на човека, който се е обадил на Уензъл, Балзак и Пардоза и ги е убедил да отидат на терапия при Ричард.
— Като им е пробутал фалшивия план как ще забогатеят чрез изнудване?
— Да.
— А всъщност е организирал убийството им.
— Да.
— Обаче как се вписва в картинката намесата на супершпиони? Свръхмодерните устройства за следене? Предупрежденията на Уиг да не се замесваме? За какво, по дяволите, става дума?
— Трябва да изясня четирите убийства по-добре, преди да мисля за това.
— Имам нова идея за четирите убийства. Пак включва изнудване. Но изнудваните не са се свързали с Джейн, а директно с Ричард.
— И?
— И той ги е убил.
— И Итън ли?
— И Итън.
— Защо?
— За парите. За да гушне двайсет и деветте милиона, преди Итън да промени отново завещанието си в полза на Пейтън. В това отношение Фентън може би е прав.
— Наистина звучи малко по-правдоподобно от версията за Джейн като убийца.
— Обаче?
— Обаче противоречи на предчувствието, което и двамата имахме, че Ричард е невинен, и оставя няколко големи въпроса без отговор. Кой е измислил плана за изнудването? Как се вписва в картинката описанието на кошмара, направено 01 Итън? За кого го е записал и защо?
— Доколкото виждам, твоята версия също не отговаря на тези въпроси.
— Мисля, че ще им отговори, ако поразсъждаваме още малко.
— Давай смело, шампионе. Целият съм в слух.
— Първо, ако разгледаме случилото се като добре организирано начинание, което се е развило точно според плана, това означава, че Итън и другите трима са били набелязани за жертви от самото начало. Набелязани от един и същи убиец, но вероятно по различни причини.
— Защо мислиш така?
— Уензъл, Балзак и Пардоза изглежда са били съучастници на убиеца, разпространявайки историята за кошмара, докато не са станали негови жертви. Итън, от друга страна, явно е бил подлъган от някого да напише собственоръчно описанието — вероятно за да изглежда, че има по-тясна връзка с другите двама, отколкото в действителност, и че е умрял по същата причина, по която и те.
— Мислех си за тая твоя версия за диктовката и виждам един проблем. Ти си дал на Мадлин имейла, който ти е продиктувала, за да го изпрати на сестра си, нали така? Това е нормално. Но защо Итън е запазил това, което е записал?
— И аз си задавах този въпрос. Сетих се за два възможни отговора.
— Колко типично за теб.
— Едната възможност е някой да му е продиктувал описанието по телефона — продължи Гърни, без да обръща внимание на заяждането. — Другата е, ако Итън е дал описанието на човека, който му го е продиктувал, а той по-късно е върнал листа в кабинета му, след като го е убил.
— Хм.
— Някакъв пропуск в логиката ми ли видя?
— Не виждам никакъв пропуск в логиката ти. Даже изглежда, че успя да подредиш една купчина невъзможни лайна в правдоподобна поредица от мотиви и действия. Много логична.
— Но не си сигурен, че е вярна?
— Всичко може да звучи логично, но това не означава, че е истина. Как предлагаш да стигнем от цялата тази логика до момента, когато ще разкрием мръсника, стоящ зад всичко това?
— Теоретично има два начина. Единият е дългият, безопасен, последователен начин. Другият е кратък и рискован.
— И ние ще го направим по втория начин. Прав ли съм?
— За съжаление, да. Нямаме достатъчно ресурси, за да го направим по правилния начин. Не можем да разпитаме всички гости и служители на хотела, които са били наоколо по време на убийството на Итън. Не можем да отидем до Палм Бийч, Тийнек и Флорал Парк, за да разпитаме всички, които са познавали Уензъл, Балзак и Пардоза. Не можем да намерим и да разпитаме всички, които са почивали или работили в лагера „Брайтуотър“. Не можем да анализираме всички…
— Добре, добре, схванах идеята.
— И най-голямото ни ограничение е недостигът на време. Фентън и онези, които му дърпат конците, се канят да вземат сериозни мерки, за да ме отстранят. И за Мадлин също не е хубаво да стоим повече. Всъщност е доста лошо.