Гърни пак погледна към банята. Мадлин още беше под душа. Той отново се опита да си внуши, че това е добре. Помагаше ѝ да се възстанови.
— Добре, Дейви, разбрах. Дългият и безопасен начин е невъзможен. Тогава какъв е краткият и рискован начин?
— Да хвърлим камък по гнездото на стършелите, за да видим какво ще излети.
— Какъв камък имаш наум?
Докато Хардуик задаваше въпроса, от телефона се чу пращене и връзката прекъсна.
Пак беше излязъл от обхват.
50.
Когато умът му беше пълен с въпроси без отговор, Гърни обикновено търсеше яснота в списъци.
Щом Мадлин най-сетне излезе изпод душа, той извади бележник от сака си. Седна на дивана и започна да записва нещата, които мислеше, че знае със сигурност за убийствата и за майстора манипулатор, стоящ зад тях.
Това включваше факти, научени от Анджела Кастро, родителите на Стивън Пардоза, Мо Блумбърг, Кимбърли Фалън, главен следовател Гилбърт Фентън, преподобния Боуман Кокс, лейтенант Боби Бекър от Палм Бийч и детектива от Тийнек, с когото бе говорил Хардуик, плюс изводите, до които смяташе, че водят тези факти. После състави списък на основните въпроси, за които нямаше отговор. Този списък стана по-дълъг от първия.
След като прегледа всичко, което бе написал, реши да го сподели с Хардуик. Отвори лаптопа си, преписа списъците в имейл и го изпрати.
Докато пак оглеждаше листата, за да се увери, че не е пропуснал нещо важно, Мадлин дойде увита с хавлиена кърпа.
Гърни реши да сподели с нея новите си прозрения за случая, основаващи се на новото му убеждение, че жертвите реално не са сънували кошмарите, за които са разказвали, а става дума за сложен план, и описанието, което Итън е направил на съня, може да му е било продиктувано от някого.
Постепенно скептично намръщената ѝ физиономия се смени с изражение на искрен интерес и накрая с отвращение.
— Мислиш ли, че греша? — попита той.
— Не. Мисля, че версията ти е правилна. Само се чудех какъв изверг би могъл да измисли нещо толкова ужасно. Толкова много лъжи. Такава жестокост.
— Съгласен съм.
За момент го стъписа разминаването между нейното възприятие за ситуацията като нещо ужасно, зло, отвратително, и неговия собствен поглед като на загадка, която трябва да бъде решена.
Мадлин погледна със същото изражение на отвращение двата списъка на масата.
— Какво е всичко това?
— Подготовка.
— За какво?
— Трябва да ускоря малко нещата. Систематизирам всички факти, които знам и които не знам за случая, като насоки за това, което мога да говоря, докато ме подслушват, за да създам у убиеца впечатление, че знам какво става. Но искам да съм абсолютно сигурен, че ще кажа правилното нещо. Ако сбъркам, ще създам у него чувство на сигурност. Искам да се почувства застрашен.
— Но все още нямаш представа кой може да е той или какви са мотивите му.
— Мотивът е сложен въпрос. От гледна точка на финансовата изгода единственото значимо състояние е това на Итън, а единствените значими бенефициенти са Пейтън и Ричард — и Джейн, разбира се, доколкото има влияние в живота на Ричард.
— Има абсолютно влияние, непреодолимо и вредно.
Гърни кимна и продължи:
— Финансовият мотив би могъл да обясни убийството на Итън, но не и останалите три. От друга страна, събитията в „Брайтуотър“ са възможен мотив за другите три, но не и за Итън.
— В такъв случай убиецът трябва да е имал повече мотиви.
Гърни пак кимна. Изводът беше логичен. Очевиден, в известен смисъл.
Различни мотиви за различните жертви.
С Хардуик бяха започнали да обсъждат този сценарий при последния си разговор. Сега си спомни едно масово мафиотско убийство, което бе разследвал скоро след постъпването си в отдел „Убийства“, и идеята му се стори още по-правдоподобна.
На пръв поглед — а беше доста кървав и шокиращ пръв поглед — приличаше на типично разчистване на територия между наркогрупировки. Една новосформирана банда бе завзела изоставена гранична постройка, контролирана от конкуренцията — провокативен ход.
Една вечер през юли в главната квартира на бандата в сградата имало четирима нейни членове с автомати. Трима души от конкурентната групировка, въоръжени по същия начин, бяха нахлули вътре, разбивайки входната врата. По-малко от трийсет секунди по-късно шестима от седемте участници в престрелката бяха мъртви. Един от членовете на конкурентната банда бе избягал пеша.
След като набързо огледа обезобразените тела, кървавите локви и стените, целите в дупки от куршуми, тогавашният партньор на Гърни, опитен детектив на име Уолтър Кулидж, реши, че е било обикновена хаотична престрелка, в която всички са загубили. Дори някой да е извадил късмет и да се е измъкнал, вероятно следващия път куршумът нямаше да му се размине.