— Кой?
— Преди да кажа на теб или на когото и да е друг, трябва да направя още едно нещо.
— Не разбирам. Ако знаеш кой е убиецът, кажи ми.
— Искам да се посъветвам първо с Хардуик. Довечера. След като се върне от Олбани.
Пак настъпи мълчание.
— Дейвид, това е нелепо. Защо не ми казваш кой е?
— Трябва преди това да споделя теорията си с Джак. Искам да съм сигурен, че и на него ще му прозвучи логично. Изчакай още четири-пет часа.
— ТОВА Е ГЛУПАВО! АКО ЗНАЕШ КОЙ Е, КАЖИ МИ!
— За бога, Мади, имай търпение! Още няколко часа.
— Не трябва ли да се обадиш в полицията?
— Това е последното, което бих направил. Всичко свързано с убийството ще бъде изпратено директно на Фентън. А това много ще усложни ситуацията.
— Мразя, когато правиш така. — В гласа ѝ прозвуча сдържан гняв. — Не разбираш ли как се чувствам? И с какво „усложнява ситуацията“? Мисля, че трябва още сега да отидеш в централното управление на БКР в Олбани и да им кажеш всичко, което знаеш. Защо не направиш така? Защо винаги излизаш сам срещу престъпниците? Не се случва за първи път, Дейвид. Бог ми е свидетел, че и преди сме го преживявали. Прекалено често, по дяволите. Защо винаги превръщаш разследванията в личен дуел?
— Не искам Криминалното бюро да изсипе цяла армия коли и хеликоптери. Истината е, че искам сам да хвана този мръсник.
Гърни се запита дали не преигра малко с последното изказване, но после реши, че не е. Това бе точно самохвалковския тон, който подобен спор би могъл да провокира. И можеше да подтикне престъпника към по-емоционални и необмислени действия.
Поколеба се за момент дали да не спомене „Брайтуотър“ или Лъва, Паяка, Вълка и Невестулката, но реши да послуша Мадлин и да сведе до минимум информацията, която даваше. Да остави на онзи, който би могъл да ги подслушва, повече въпроси, отколкото отговори. Да остави страха да расте в мрака.
Точно когато мислеше как най-добре да завърши разговора, Мадлин добави гневно:
— Същата позната история. Винаги трябва да стане както ти искаш. Важни са твоите цели, твоите ангажименти, твоите приоритети. Никога не мислиш за нас. Какво правиш за нашия живот? Той не заслужава ли малко внимание?
За момент тонът и изборът ѝ на думи го стъписаха. Може би защото толкова рязко поставяше проблема, реално съществуващ в живота им — противоречието „детектив срещу съпруг“. Гърни се надяваше, че гневът, който чу в гласа на жена си, е повече за театъра. Във всеки случай звучеше достатъчно спонтанно и емоционално, за да повярва подслушващият в искреността ѝ. Това му даде идея за подходящ завършек.
Той въздъхна силно:
— В момента не ми е до такива въпроси… такива емоции…
— Разбира се, че не — изсумтя тя.
След кратка пауза той завърши:
— Нервите ми са обтегнати и снощи не спах добре. Ще взема един от твоите валиуми и ще дремна малко.
Тя не отговори.
Гърни се прозя шумно и изключи записа.
53.
Върнаха се в стаята и бързо се захванаха за работа. Усърдното съдействие на Мадлин го убеди, че чувствата, които бе изразила по време на записа в колата, са били поне отчасти симулация за случая. Разбира се, може би така само му се искаше да вярва, но нямаше време да умува върху това.
Мадлин извади мобилния си телефон с монтираното подслушвателно устройство, който до този момент държеше на дъното на дамската си чантичка под дебел вълнен шал за заглушаване. По идея на Гърни го постави на една масичка до дивана. Той беше убеден, че устройството, поставено на мястото на оригиналния микрофон, работи като предавател не само за обажданията от телефона, а и на всичко, което се чува наоколо, независимо дали телефонът се използва.
Реши да пусне записания им разговор и на двете устройства за подслушване: това в телефона и това в портрета на президента Хардинг. Предполагаше, че едното е сложено от престъпника, а другото — от Фентън или някого от тайнствените му покровители. Не знаеше кое на кого е, но не виждаше какво може да навреди, ако хвърли камъни и по двете гнезда. Колкото повече стършели се покажеха, толкова по-добре.
Презареди пистолета си с още два патрона на мястото на онези, които бе изстрелял по ястреба, и го сложи в десния джоб на сакото си. В левия прибра по-малкото от двете фенерчета. Даде по-голямото на Мадлин. Докато ѝ обясняваше как може да го използва за отбрана, телефонът му изпиука — получено текстово съобщение.
Беше от подател с блокиран номер:
ВЬ770Ае
TellurideMichaelSeventeen