— Мислиш, че Ландън се е опитал да спаси кариерата си, като унищожи всички доказателства за грешката си?
— Нещо такова.
— И вие с Мадлин сте били последните в списъка?
— Най-вероятно.
— По дяволите. Трудно ми е да кажа кой е по-голям мръсник, Стекъл или Ландън.
Гърни отговори, без да се колебае:
— Ландън.
— Защо мислиш така?
— Стекъл беше дявол. Ландън беше дявол, който се мисли за ангел. От онези, които си въобразяват, че ангелите са най-лошите от всички.
— Май си прав.
— Добре, а ти какви интересни новини ми носиш?
— Вече няма голямо значение, след като Стекъл е мъртъв. Но Ести се разрови в миналото му, още когато се е казвал Алфонс Волк. Можеш ли да познаеш какво означава Волк на словенски?
Гърни се усмихна. Новината идваше малко късно, за да бъде полезна. Но беше приятно да види потвърждение на подозренията си.
— Вълк?
— Точно така. Сега може ли да влезем вътре, преди топките ми да са станали на ледени блокчета?
Избраха Големия салон — е единствен вход, през който се виждаше добре фоайето, и без прозорци — като най-подходящо място да седнат и да обсъдят следващите си действия. Хардуик запали огън, а Гърни се качи да вземе Мадлин.
Завари я да си мие зъбите пред умивалника, по дънки и пуловер. Тя спря и се усмихна мрачно:
— Опитвам се да се почувствам нормално.
Гърни ѝ разказа как Хардуик е иззел чудовищния снегорин и как Ести Морено е открила връзката между Стекъл и „Брайтуотър“.
Тези новини явно не я изненадаха.
— Какво ще правим сега? — попита тя.
— Трябва да намерим Ландън, да проверим Джейн и Ричард, да проверим Пейтън, да видим какво е състоянието на генераторите, да се обадим на местния шериф и Криминалното бюро. След това ще трябва да се свърши още много работа, но не от нас.
Тя се усмихна и кимна:
— Ти успя.
— Какво успях?
— Да спасиш Ричард.
Нямаше смисъл да ѝ напомня, че целта му не е била да спасява Ричард. Освен това трябваше да се уверят, че Хамънд е още жив.
— Сега трябва да седнем с Джак и да решим кой какво ще прави.
Минаха по тъмния коридор до главното стълбище, осветено сега от утринната светлина, проникваща през прозорците и стъклената врата на фоайето. Когато тръгнаха да слизат, Гърни чу гласове от Големия салон.
— Това са Ричард и Джейн — установи Мадлин и се усмихна облекчено.
Брат и сестра Хамънд бяха живи и здрави. Джейн разговаряше разпалено с Хардуик, а Ричард стоеше малко встрани и слушаше.
Когато видя Гърни и Мадлин, Джейн спря по средата на изречението и го погледна с изпълнени с надежда очи:
— Вярно ли е? Наистина ли всичко свърши?
— Що се отнася до обвиненията срещу Ричард, бих казал, че да. Очевидно е, че той е петата жертва на сложен план. Не е имало изпадане в транс, не е имало самоубийства. Четиримата мъже са били убити. Престъплението е сложно замислено, но мотивите са прости — алчност и властолюбив.
Гърни отново разказа накратко какво се е случило, както направи за Хардуик.
Джейн зяпна:
— Боже мой! А ние нищо не подозирахме. Абсолютно нищо. Когато снегоринът мина покрай бунгалото и най-сетне можехме да използваме колата, решихме да дойдем до хотела, за да се уверим, че двамата с Мадлин сте добре, и да попитаме Остин за генераторите. Когато влязохме, видяхме Джак и… ето ни всички тук.
Ричард направи крачка напред и протегна ръка.
— Благодаря, Дейвид.
Това бе всичко, което каза, но го направи толкова искрено, че не беше необходимо нищо повече.
Джейн кимна ентусиазирано:
— Благодаря. Много благодаря. — Приближи се и прегърна Гърни, очите ѝ се напълниха със сълзи. Прегърна и Хардуик. — Благодаря и на двамата. Вие ни спасихте живота.
Хардуик побърза да насочи разговора в не толкова емоционална посока:
— Ако решите да заведете дело срещу щатската полиция или лично срещу Фентън…
— Не — прекъсна го Ричард. — Достатъчно ми е, че всичко свърши. От това, което чух, теорията му съвсем пропада. Нека това да бъде краят.
Едва беше свършил, когато вратата на хотела се отвори и влезе самият фентън заедно с един униформен полицай. Униформеният застана до вратата, а Фентън продължи напето до Главния салон и спря на сводестия вход.
Огледа едно след друго лицата на хората в стаята и накрая спря поглед на Хардуик. Устата му се изкриви в самодоволна усмивка: