— Така, така. До мен достигна неприятният слух, че моят стар приятел Джак се опитва да провали едно мое важно разследване. А пък тази сутрин получих сигнал от Пътното управление, че някой, който се представя за детектив от БКР, е реквизирал тежка снегопочистваща техника. Реших да проверя лично какво става. И у кого намирам откраднатата машина? Съжалявам, че трябва да го кажа, но ми изглежда, че всички присъстващи в тази стая са замесени.
Усмивчицата премина в садистична гримаса:
— Това е сериозно нарушение. Опасявам се, че не мога да позволя предишното ни приятелство да попречи на сегашните ми задължения.
Хардуик се усмихна и каза със сърдечен глас:
— Знаеш ли, Гил, ти никога не си бил особено умен. Но в момента биеш собствения си рекорд по глупост.
Може би заради разминаването между тона и думите му, Фентън не схвана веднага обидата. Когато я разбра, направи няколко крачки към Хардуик, а униформеният във фоайето тръгна към Големия салон с ръка на служебния „Глок“ в кобура си.
За да предотврати катастрофата, която щеше да се случи всеки момент, Гърни се намеси по единствения начин, който беше сигурен, че ще подейства. Изрече с висок и ясен глас:
— Остин Стекъл е мъртъв. Норис Ландън го уби.
Фентън се закова на място.
Униформеният спря по средата на фоайето.
На лицата им се изписа смайване, сякаш Гърни ги бе известил за пристигането на извънземни.
В продължение на десет минути Фентън изслуша с каменно изражение (само мускулчетата на едното му око потрепваха от време на време) разказа за зловещия план на Остин Стекъл с илюзията за причинените самоубийства, за отзвука от нея в тъмните дебри на службите за сигурност и за отчаяния и фатално объркан опит на Ландън да скрие следите си.
Най-сетне Фентън зададе въпрос, състоящ се само от една дума:
— Стекъл?
Гърни кимна:
— Много интелигентен тип. Може би единственият убиец в историята, който е убедил жертвите си да обявят публично, че искат да се самоубият.
— И ти си прострелял Ландън?
— Наложи се. Беше тръгнал да убива всеки, който би могъл да разкрие грешното му тълкуване на самоубийствата, включително мен. В неговия свят наивността е смъртен грях.
Фентън кимна като човек, получил сътресение на мозъка. Тишината бе нарушена след няколко секунди от суматоха във фоайето, която той като че ли не чу.
Едър мъж с кожено яке нахлу през главния вход и на висок глас даде нареждания на униформения да осигури полицейски ескорт до болницата в Платсбърг.
Първата мисъл на Гърни бе, че е нещо, свързано с Ландън. Но когато униформеният поиска разяснения, другият мъж обясни, че е докарал Пейтън Гол и „една млада жена“ с мерцедеса на Гол и има голяма вероятност двамата да умрат от измръзване, ако все още не са, след като „са задрямали след няколко питиета“ в гореща вана, която се е превърнала в контейнер с леденостудена вода след спирането на тока. Напълно закономерен резултат, помисли си Гърни.
Когато униформеният го попита как иска да процедират, Фентън го погледна неразбиращо и измънка:
— Правете каквото искате.
Униформеният се върна и каза на другия мъж — когото Гърни позна като намусения телохранител на вратата на Пейтън — да кара замръзналите пътници до Платсбърг както намери за добре. Бодигардът запротестира високо, изпсува и излезе.
Гърни посъветва полицая да повика подкрепления за издирването на Ландън, криминалисти да обработят трупа при генераторите и другия на горния етаж, електротехник да възстанови електричеството и друг старши следовател от БКР, за да оказва „съдействие“, ако обстоятелствата налагат. Даде тези препоръки на достатъчно висок глас, тъй че всички да чуят — и униформеният да разтълкува липсата на възражения от страна на Фентън като съгласие.
Полицаят обясни, че покритието на радиостанцията е по-добро на върха на хребета и излезе. Фентън го последва вън от хотела до патрулната кола, но не се качи. След като патрулката тръгна, той остана под навеса, загледан след нея.
— Това е пълен провал за него — отбеляза Хардуик.
— Да.
Хардуик се изкашля в мръсната си кърпичка.
— Хайде аз да връщам снегорина на пътното и да се приключва тая история с крадената техника.
— Добра идея.
— Когато взех машината, оставих пикапа на Ести там. Ще се върна с него.
— Когато влезеш в покритие, звънни на нашите приятели в Палм Бийч, Тийнек и Ню Джърси. Обади се на Ести. Обади се на Робин Уиг. Разкажи на всеки, за когото се сетиш. Искам да сме сигурни, че никой няма да замете тази история под килима, сякаш нищо не се е случило.