Хардуик закопча якето си и тръгна към грамадната машина.
Мина покрай Фентън, сякаш не съществуваше.
60.
Скоро след тръгването на Хардуик Джейн и Ричард обявиха, че смятат да се върнат в бунгалото и да започнат да си стягат багажа. Въпреки че нищо не беше сигурно и още не знаеха кога, планираха скоро да се върнат в Мил Вали.
Делът на Пейтън от завещанието на Итън включваше хотела, езерото и няколко хиляди хектара адирондакска пустош. Нямаше как да знаят какво планира да прави с тях, но ако имаше нещо сигурно, то беше, че Ричард няма място при новия собственик — пък и не искаше да има.
Когато двамата потеглиха, слънцето се беше вдигнало достатъчно високо над източния хребет и ледените кристалчета, изпълващи въздуха, искряха. Мадлин нямаше търпение да се махне от мрачния хотел и да излезе на дневна светлина.
Гърни донесе дебелите якета, шаловете, ръкавиците и шапките от стаята. Двамата се опаковаха добре и излязоха на мразовития чист въздух.
Фентън явно искаше да избегне всякакъв личен контакт и тръгна с бавни, тежки стъпки покрай езерото в посока, обратна на тази, в която бяха поели двамата Хамънд.
— Сигурно би трябвало да ми е жал за него — отбеляза Мадлин. — Но когато си помисля какво причини на Ричард… — Поклати глава. — Ужасно.
— Проблемът е в самозалъгването.
— Кой се е самозалъгвал, Фентън ли?
— Всички. Итън се е самозалъгвал, че програмата му за превъзпитание е превърнала социопата Алфонс Волк в примерния гражданин Остин Стекъл. Ландън се е самозалъгвал, че тайният метод за контрол на съзнанието, който от години е преследвал, най-сетне може да бъде в ръцете му, ако успее да накара Хамънд да му го разкрие. Фентън се е самозалъгвал, че е добър войник, сражаващ се на правилната страна в една справедлива война.
— Ами Стекъл?
— Стекъл се е самозалъгвал, че като постигне пълен контрол над всички и премахне всеки, който би могъл да му попречи, най-сетне ще намери пълно щастие.
— Ами аз?
— Ти ли?
— Аз също не правя изключение. Самозалъгвах се, че съм се справила с онзи ужасен кошмар от ученическите ми години само защото съм разказала за него на психотерапевт. Мислех си, че съм преодоляла всичко. И мисля, че терапевтката се самозалъгваше, че професионалните ѝ умения вършат чудеса. Бога ми, не чуждите лъжи ни вредят най-много. Най-много ни вредят лъжите, които сами си измисляме и в които отчаяно вярваме.
— Тъжно е, че можем да се заблудим за толкова много неща.
Тя се усмихна:
— Искаш ли да се поразходим покрай езерото?
— Разбира се.
Когато пресякоха пътя, Гърни мярна цветно петънце върху едносантиметровата покривка от отъпкан сняг, който бе останал след снегорина.
Беше с цвета на кръв.
Няколко крачки по-натам имаше друго.
От другата страна на пътя вече нямаше.
Мадлин погледна по пътя в посоката, в която се беше отдалечил Фентън, и хвана Гърни за ръката.
— Защо Ландън уби Барлоу Тар?
Той още мислеше за червените петънца в снега — почти със сигурност кръв. Трябваха му няколко секунди, за да осъзнае, че въпросът е към него.
— Може би се е опасявал, че Тар знае нещо. Или пък просто е мразел Тар за пречкането, за дързостта да махне онези устройства от тавана. Помня, че се оплакваше, че Тар обичал хаоса. Това е достатъчен мотив за маниак като Ландън.
— Защо си е дал труда да облече трупа със своите дрехи и да му обуе своите обувки?
— Импровизация. Може в онзи момент идеята да му се е сторила добра — да създаде объркване, да ни изкара от равновесие. Не съм сигурен, че е имал достатъчно време да го обмисли. Накрая Ландън бе подложен на голямо напрежение. Животът му, кариерата — всичко беше заложено на карта. Не искаше да разчита на снизхождението на шефовете си. Опитваше се да избегне последствията от собствените си грешки. Мисля, че съставяше плана за измъкването си в крачка.
— Какъв ужасен начин на живот.
— Да.
Замълчаха и продължиха по пътя. Фентън не се виждаше никъде и на Гърни му хрумна една обезпокоителна мисъл (може би в резултат от споменаването на план за измъкване) — да не би Фентън, осъзнал огромната си грешка, да изпадне в такова състояние, че да се застреля.
Сподели страха си с Мадлин.
Тя поклати глава:
— Съмнявам се. Направи ми впечатлението на човек, който прави много грешки, създава проблеми и болка в живота на другите хора, но винаги намира начин да оправдае това, което е направил, и да хвърли вината върху друг. Не е добър човек.