Гърни нямаше как да не се съгласи с това.
— Почва да ми става студено — каза тя. — Дали да не се връщаме в хотела?
— Разбира се.
— Нямам търпение да се приберем вкъщи.
Той спря и я погледна:
— Мислиш ли, че идването тук ти помогна да преодолееш миналото?
— Да, така мисля. Вече не се надявам някаква магия да изтрие спомените. И вече не се обвинявам, когато си спомням за Колин. Ами ти?
— Аз ли?
— Разследването — какво мислиш за начина, по който свърши?
Той се замисли за капките кръв в снега и се запита дали наистина е свършило.
Мадлин го погледна любопитно.
Докато търсеше думи да отговори на въпроса ѝ, без да я уплаши пак, от хребета се чу бръмчене на автомобил.
Беше Хардуик с пикапа на Ести Морено.
Когато се изравни с тях, той спря и посочи с палец назад:
— Видях смотания Гилбърт Фентън. Изглеждаше дълбоко потънал в размисли за провалената си кариера. Но знаете ли какво казвам аз? Казвам майната му. — Ухили се доволно. — Обадих се тук-там. Ченгето, което дойде с Фентън — също. Подкрепленията скоро ще дойдат. Някакви следи от Ландън?
— За момента не — отговори Гърни.
— Ако го видиш, тегли му куршума. Хайде, ще се видим в хотела.
Хардуик вдигна стъклото и продължи още стотина метра до навеса. Слезе от пикапа, запали цигара и се облегна на задната броня.
Когато Гърни и Мадлин стигнаха до мястото, където бе видял червените капки в снега, той ѝ каза, че иска да огледа наоколо, преди да започнат да пристигат полицейските коли. Това не беше съвсем невярно. Мадлин го изгледа с онзи изпитателен поглед, подсказващ, че знае, че той премълчава нещо, после отиде при Хардуик.
Гърни си представи мислена решетка по петнайсет метра на дължина и ширина, ограждаща червените петънца. Закрачи бавно напред и назад в решетката, премествайки се постепенно по посока на езерото.
Когато почти стигна до края на пътя, видя нещо черно и метално в снега, отъпкан от снегорина. Остърга малко сняг с обувката си наоколо, докато разпозна предмета. Беше малък заглушител, закрепен на дулото на малокалибров пистолет. Същият пистолет, който бе държал Ландън.
Когато се досети какво е станало, за малко не повърна.
Спомни си как тази сутрин бе погледнал през прозореца в първата утринна светлина… как чу приближаването на грамадния снегорин… как машината с лекота разриваше високите до кръста преспи, затрупали пътя. Спомни си гейзера от пулверизиран сняг и лед, изригващ от въртящите се ротори и носен от вятъра към езерото. След малко видя това, което търсеше и което се беше надявал, че няма да види. В снега имаше парченце плат. По-натам — друго. Още няколко крачки и видя нещо, което приличаше на плът. След това — парче от нещо, което би могло да бъде кост.
Обърна се и тръгна към хотела с цялото спокойствие, което успя да събере. Накрая стигна до Мадлин и Хардуик при пикала.
Тя го погледна въпросително, после — загрижено.
— Ще влезем ли?
Гърни кимна.
Когато тръгнаха към вратата на хотела, Хардуик погледна към пътя и направи фуния с дланите си около едното си ухо. Затананика си мелодията от „Самотния рейнджър“. Няколко секунди по-късно на пътя се показа колона от полицейски автомобили.
Гърни и Мадлин останаха известно време сами в Големия салон. Взеха бутилка изворна вода от барчето и я изпиха.
След дълго мълчание Мадлин попита:
— Ще ми кажеш ли?
Гърни изчака за минута, докато стомахът му се успокои. Умът му да се избистри. Не се сети деликатен начин да поднесе новината.
— Видях онова, което е останало от Норис Ландън.
Очите ѝ се разшириха от ужас.
— Явно не е стигнал далеч, след като го раних. Сигурно е паднал на пътя и снегът го е покрил.
— Покрил го е… и сутринта… Джак… О, боже!
След всичко, което беше видял в кариерата си на детектив, дори след ужасните сцени от миналата нощ, съдбата на Ландън го потресе — да бъде смлян на хиляди парченца. Може би в пълното анихилиране на агента имаше някакво дълбоко, мрачно предупреждение.
Прах при праха. Всекиму каквото се полага.
Изведнъж се почувства изтръпнал и изтощен.
Мадлин го хвана за ръката.
— Ела, седни на дивана.
Той я остави да го заведе. Тя седна до него, силно стиснала ръката му.
Гърни изгуби представа за време.
След малко тя каза:
— Поне всичко свърши.
— Да.
— Какво ще им кажеш?
— Само това, което знам със сигурност. Че раних Норис Ландън и той избяга в тъмния коридор. Другото оставям на тях.