ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС „ВЪЛЧЕТО ЕЗЕРО“
ЧАСТЕН ПЪТ — САМО ЗА ГОСТИ НА КОМПЛЕКСА
Гърни отби натам. След неколкостотин метра усети, че наклонът се увеличава. В ледената мъгла разкривените дървета изглеждаха все по-зловещо, изникваха сякаш от нищото и в следващия миг пак изчезваха.
Мадлин рязко завъртя глава към нещо от нейната страна на колата.
Гърни погледна.
— Какво има?
— Стори ми се, че видях някого.
— Къде.
— Там отзад. — Тя посочи. — До дърветата.
— Сигурна ли си?
— Да. Видях някого да стои до едно от онези дървета с разкривените клони.
Гърни намали и спря.
Тя го погледна уплашено:
— Какво правиш?
Той бавно даде на задна по стръмния път.
— Кажи ми, когато стигнем мястото.
Мадлин пак погледна през прозореца.
— Ето там, онова дърво. И точно до него, гледай, има… о… онзи пречупен дънер до него ми е заприличал на приведен човек. Извинявай.
Откритието, че е видяла само дънер, а не човек, дебнещ на това враждебно място, не я успокои много и гласът ѝ още звучеше напрегнато.
Продължиха и скоро стигнаха до пролука между наредените като траурно шествие разкривени ели. Между тях видяха грубо скована дървена барака, мрачна и негостоприемна като обледенената гранитна канара, върху която бе построена. След миг бараката изчезна зад армия безформени дървета, спускащи се до самия път.
Телефонът на Гърни, на поставката между тях, иззвъня и Мадлин инстинктивно дръпна ръката си далеч от източника на звука.
Гърни погледна дисплея и видя, че се обажда Хардуик.
— Да, Джак?
— Добрутро, детектив Гърни — заговори провлачено Хардуик. — Викам да звънна да видя как я карате в този прекрасен ден, който Господ ни е дарил.
— Има ли причина да говориш с този южняшки акцент?
— Току-що приказвах по телефона с нашия приятел лейтенанта от Палм Бийч и тоя начин на говорене — сякаш дъвчеш локум — е заразителен.
— Боби Бекър?
Хардуик заговори нормално:
— Същият. Реших да проверя какво знаят там за Кристъфър Уензъл, откъде е дошъл, как си е купил апартамента.
— И?
— Не знаят много. Единствено това, че преди да се регистрира във Флорида, е имал друга шофьорска книжка на адрес във Форд Лий, Ню Джърси.
— А това означава, че в недалечното минало и трите жертви са живели в един и същи район.
— Точно така.
— Ако съдим по това, което Джейн ни каза за Пейтън, не изглежда човек, който би предпочел да живее в планината, ако има жилище в големия град… освен ако не се крие от някого.
— Повдигнах тази тема, след като си тръгнахме от вас онзи ден. Джейн мисли, че в провинцията по-лесно може да купува хора, отколкото в града.
— Има ли представа кого е купил и защо?
— Не знае имена. Но Пейтън има навика да прави бели. И ако иска да си купи необходимото влияние, за да сведе неприятните последствия до минимум, по-лесно да живее скромно и уединено, отколкото в голям град. Джейн подозира, че разпространява порочните си удоволствия в района, за да може да си осигури сравнително безопасен терен, на който да им се отдава.
— Пейтън отрепката.
— Може да се каже.
— Отрепка, която може би е на път да наследи цяло състояние.
— Да.
— От брат си, наскоро загинал при подозрителни обстоятелства.
— Точно.
— Но доколкото знаем, Пейтън не е на мушката на Фентън.
— Даже изобщо не е в полезрението му.
Гласът на Хардуик се изгуби в неразбираеми срички, докато съвсем изчезна.
Гърни погледна дисплея и установи, че е изгубил покритие.
Мадлин го гледаше.
— Сигналът ли се изгуби?
— Да.
Той отново насочи цялото си внимание напред. Фин скреж покриваше земята и замаскираше очертанията на пътя.
— Колко още има?
— Нямам представа.
Гърни я погледна. Ръцете ѝ бяха свити в юмруци, палците — подвити под другите пръсти.
Той забеляза дере на два-три метра отляво, където по негова преценка би трябвало да е краят на пътя. Точно тогава, в най-неподходящия момент, наклонът изведнъж се увеличи. Гумите изпуснаха.
Гърни премина на първа и се опита да овладее колата, но тя занесе странично към дерето. Той отпусна газта и леко натисна спирачка. След смразяващо дъха странично приплъзване колата спря. Гърни превключи на задна и се върна на пътя, встрани от дерето. Когато стигна под мястото с големия наклон, съвсем леко натисна спирачките. Колата бавно спря.