14.
Със спускането към езерото боровете в гората станаха по-гъсти и по-високи и временно закриха гледката към околните планини. Така, когато след последния завой пътят ги изведе на самия бряг на езерото, право пред тях се показа внушителна сграда от камък и дърво с извисяващи се над нея върхове — Гробищният хребет и Дяволският зъб. Праисторическата атмосфера на мястото отново порази Гърни с удивителна сила.
Пред хотела стърчеше грамаден навес от дебели греди с покрив от дървени плочки. Ландън вече бе спрял джипа си отдолу и махна на Гърни да паркира до него.
— Тъкмо казах на Остин, че сте тук — каза той, като посочи към стъклената входна врата.
В същия момент тя се отвори и през нея излезе мъж с бръсната глава, малки живи очи и излъчване на суров, енергичен човек.
Стисна ръката на бившия полицай със сила на професионален спортист. Ноктите му, забеляза Гърни, бяха изгризани до живеца. Грубият глас и хъшлашкият му акцент бяха диаметрална противоположност на мекия говор на Ландън, издаващ по-висша класа.
— Да ви помогна с багажа?
— Детектив Гърни, госпожо Гърни, добре дошли в хотел „Вълчето езеро“. Аз съм Остин Стекъл.
— Благодаря, но нямаме много. — Гърни отиде от другата страна на колата и извади два сака. — Може ли да оставя колата тук?
— Разбира се, няма проблем. Имам също два хубави нови джипа на разположение на клиентите ни. Отлични за офроуд, ако си падате по това забавление. Ако искате да ги ползвате, само кажете.
— Добре, Дейв — намеси се Ландън, — изглежда, че сте в добри ръце. — Погледна бързо часовника си. — Сега е два и четирийсет и две. Предлагам да се съберем в Салона с камината в три за по питие. Какво ще кажете?
— Добре. Хайде до после.
Ландън влезе лениво през голямата двойна врата. Стекъл го последва необичайно бързо и пъргаво за толкова едър мъж. Гърни и Мадлин влязоха последни.
Фоайето бе с чамова облицовка и висок, величествен таван, осветено от грамаден полилей от еленови рога. Навсякъде по стените имаше закачени рога, стари пушки, ножове, животински кожи и индиански щитове с пера.
В един тъмен ъгъл стърчеше изправена препарирана мечка, озъбена и с големи нокти.
Когато Гърни застана пред рецепцията, Стекъл извади голям старомоден ключ.
— За вас, детективе. Президентският апартамент. За сметка на фирмата. — Гърни го погледна въпросително и той обясни: — Джейн ми каза за какво сте тук — за услугата, която ни правите да погледнете случая и така нататък. Затова поне можем да ви осигурим комфорт. Президентският апартамент е бил лично на собственика, основателя на имението Долтън Гол. Много богат човек. Имал е мини, добивал е минерали. Правил е пари, както дърветата правят листа. Няколко години след отварянето на хотела, дошъл президентът Уорън Хардинг. Разбира се, настанили го в апартамента на собственика. На президента толкова много му харесало, че останал цял месец. Оттам Президентският апартамент. Надявам се да ви хареса. Сега да се качим?
— Добре.
Гърни взе двата сака и Стекъл ги поведе през фоайето, нагоре по широкото чамово стълбище и после по коридор, постлан с червен килим на сложни шарки. На Гърни му напомни за килима в коридора на хотела в „Сиянието“.
Стекъл спря пред голяма дървена врата и пъхна дебелия метален ключ в старомодна ключалка. Завъртя потъмнялата метална топка и отвори вратата. Влезе първи и след няколко секунди лампите светнаха. Стаята бе просторна, обзаведена в мъжкарски кънтри стил с кожени дивани и кресла, индиански одеяла, под от груби дъски и настолни лампи.
Мадлин пусна Гърни да влезе преди нея.
— Нали вътре няма умрели животни като онова чудовище във фоайето?
— Не, тук няма.
Тя надникна предпазливо вътре.
— Мразя тези неща.
Стекъл дръпна завесите, зад които се разкри цяла редица прозорци, гледащи към езерото. Остъклена врата извеждаше на балкон. Отляво на Гърни имаше сводест вход към спалня, обзаведена с голямо двойно легло, и врата към баня, по-голяма от хола му у дома — с отделна тоалетна, ъглова душкабина, грамадна вана с метални крака и масичка с наредени отгоре кърпи.
На стената отдясно висеше голям портрет на Уорън Хардинг, по време на чието президентство Америка затъва в беззаконието на сухия режим. Под портрета имаше добре зареден бар, а отстрани — каменна камина и желязна стойка за дърва.
Стекъл посочи прозорците:
— Добре дошли сред дивата природа.
Големият салон на хотела съдържаше грамадна каменна камина и бе обзаведен в същия изчистен и същевременно луксозен стил като апартамента на Гърни — с кожени мебели, индианско изкуство и оръжия и бар, зареден с всякакви видове уиски, бърбън, портвайн, шери, вермут, кристални чаши и сребърни кофички за лед от едно минало поколение.