Когато Гърни и Мадлин влязоха, Норис Ландън им помаха приятелски от едно кожено кресло.
— Сипете си нещо силно и елате да седнете до камината.
Гърни отиде до бара и си сипа само газирана вода. За негова изненада Мадлин си наля джин с портокалов сок.
Взеха напитките си при камината и седнаха на един диван срещу Ландън, който изглеждаше като у дома си в дрехите, с които се бе преоблякъл: жълт кашмирен пуловер, тъмносив кадифен панталон и мокасини с подплата от агнешка кожа. Той се усмихна вяло и вдигна чашата си с уиски и лед.
— Наздраве за успеха на вашето посещение.
— Благодаря — отговори Гърни.
Мадлин само се усмихна и кимна.
Ландън отпи глътка уиски и отбеляза:
— Винаги е приятно да поседиш до огъня, нали?
— Да, много е хубаво — съгласи се Гърни. — Има ли други гости?
— За момента сме само ние. Не мога да кажа дали е хубаво, или не, защото персоналът е в намален състав. Джейн и Ричард Хамънд, разбира се, все още са в имението, макар и малко изолирани в бунгалото на Ричард. След трагедията Остин отмени всички резервации за зимата. Разбираемо решение, имайки предвид целия шум по медиите. Разумно е да затворят хотела, докато случаят се изясни. Поне аз така тълкувам решението на Остин. На Остин и Пейтън, по-точно казано.
Гърни кимна. Отпи глътка газирана вода и отбеляза:
— След като всички резервации са отменени, вашата роля тук сигурно не е на обикновен гост.
Ландън се засмя срамежливо:
— Не бих твърдял, че съм нещо необикновено. Но идвам доста често. И понеже бях вече тук, когато се случи… Предполагам, че Остин сметна за уместно да ми позволи да остана.
— От колко време идвате? — поинтересува се Мадлин.
— Не много отдавна. Открих мястото само преди две години. Но след като веднъж дойдох… има сезон за дребен пернат дивеч, пролетен сезон за пуйки, есенен сезон за пуйки, сезон за елени, сезон за мечки, сезон за дребен дивеч, риболовен сезон. И за да съм съвсем честен, влюбих се в мястото. Стискам палци сегашната каша да не развали всичко. — Ландън пак вдигна чашата си. — Наздраве за бързото решаване на случая. За доброто на всички.
— Всички тези ловни сезони, които споменахте, сигурно изискват добър арсенал — отбеляза Гърни след кратко мълчание.
— Признавам, че имам добра колекция от спортни оръжия.
— Споменахте, че в момента персоналът е в намален състав. В хотела има ли други служители освен Остин?
— Има един готвач, който идва от Платсбърг. Кухненски помощник. Камериерка, която поддържа чистотата. Ако е необходимо, Остин извиква и други работници. — Ландън сви виновно рамене. — И разбира се, Барлоу Тар.
— Той май не е типичен служител на хотел със стаи за хиляда долара.
— Определено не е. Вижте, Итън имаше това убеждение, че всеки човек може да се поправи. Абсолютни глупости, мен ако питате. Целият род Тар не са стока. Дори Итън с непоправимия си оптимизъм беше на път да се откаже от Барлоу. Много трудно бе да признае, че е безсилен да помогне на някого. Барлоу е непостоянен като времето в планината. Обърни му гръб и не знаеш какво ще го прихване. Итън му позволи да остане, да живее в колибата си в гората — при условие че не се мярка пред гостите. Но очевидно днес се показа пред вас, а това със сигурност е нарушение на споразумението.
Ландън пак замълча, намеквайки за възможните последствия.
— Итан имаше ли такъв обичай да наема… хора с проблеми?
— Със сигурност. Това беше най-голямото му достойнство и най-големият му недостатък.
Гърни се замисли за момент над тази особеност. После леко смени темата:
— Какво знаете за фондация „Нов живот“ на Гол?
— Само това, че изглежда точно типът организация, каквато би създал Итън. Той беше сложен характер. Целеустремен, упорит, властен. Човек с желязна воля. Имаше абсолютна вяра, че неговият начин е най-правилният. Бизнесмен като булдозер. Съвсем сам е възродил това място, превърнал го е в това, което е сега. При това е бил едва на двайсет и няколко.
— Казвате го, сякаш виждате някакъв проблем в това.
— Ами… освен това по сърце беше мисионер. Фанатик. Вярваше безрезервно, че всеки човек може да бъде облагороден. Затова е създал фондацията „Нов живот“ — за превъзпитание и адаптиране на престъпници в обществото.
— Доколкото разбрах, има известни успехи.
— Вярно е. Големи успехи. Най-красноречивият пример е самият Остин.