— Дейв! Мадлин! Дошли сте! Опасявах се заради ужасното време… но ето ви тук! Радвам се да ви видя! — възкликна с пресипнал глас.
— Норис дойде да ни спаси — каза Мадлин.
— Да ви спаси? О, боже! Какво е станало?
Мадлин погледна Гърни и той сви рамене:
— Лош участък на пътя, грешна маневра от моя страна, хлъзгава канавка…
— О, не! Точно от такова нещо се страхувах, затова помолих Норис да провери пътя. Добре, че го направих!
— Всичко е наред.
— Все пак имахме и една малко плашеща среща — добави Мадлин.
Джейн се ококори изненадано:
— Каква среща?
— От гората се появи един странен тип.
— Тар — обясни Ландън.
— О, Барлоу. Може да те стресне. Да не би да е казал нещо… заплашително?
— Каза, че злото витае около Вълчето езеро.
— Боже мой! — Джейн погледна Ландън, лицето ѝ бе истинска маска на тревогата.
— Е, да не забравяме историята на семейство Тар. Не е много приятна. Да отидеш в местната лудница, им е нещо като традиция.
Мадлин го погледна удивено:
— Като казвате „местната лудница“, какво точно…
— Щатската психиатрична болница за криминално проявени — отговори Ландън, без да я изчака да довърши. — Не е далеч оттук, но не е атракция, която управата на хотела би искала да рекламира. Когато научат за нея, клиентите стават нервни. Чували ли сте някога адирондакски присмехулник? Дори да знаеш, че е просто една птица, от жалния му писък те побиват тръпки. А пък ако си внушите, че всъщност чувате воплите на луд, скитащ из гората, тогава… е, не помага за добрия сън.
Джейн остана загледана в него за момент, после се обърна пак към Гърни и Мадлин, които бяха седнали в единия край на дивана.
— Казах на Ричард, че съм ви поканила на вечеря. Не беше много въодушевен, но и не обяви, че има друга работа. Значи първото препятствие е преодоляно. Реших, че вечерята ще е…
Кратък, тих музикален сигнал я прекъсна на средата на изречението.
Ландън се помести в креслото, извади мобилния си телефон от джоба и погледна дисплея.
— Извинете ме — каза и стана. Вдигна телефона на ухото си и излезе от стаята.
Джейн продължи, откъдето бе спряла:
— Реших, че вечерята ще бъде естествен, непринуден начин да получите представа за положението… и да опознаете Ричард… за да се убедите лично каква лудост, каква пълна лудост е дори да си представите, че той би могъл…
Поклати глава и очите ѝ се напълниха със сълзи.
Гърни обикновено се отнасяше към такива демонстрации на емоция с подозрение, търсеше прекалено театрален жест, вслушваше се за фалшива нота. Сега обаче заключи, че ако Джейн Хамънд симулира загриженост за брат си, явно е дяволски добра в това.
— И какво, май променихте плана за действие? Първоначалната идея не беше ли просто да се появя без предупреждение и брат ви да бъде принуден да ме приеме, защото съм бил целия този път, за да говоря с него?
— Да, но реших, че една вечеря ще е още по-добре — по-непринудено, особено в присъствието на Мадлин. Добър начин да опознаете истински Ричард.
— Той не възрази ли?
— Ами… — Джейн избърса носа си с кърпичка. — Малко го излъгах.
— Колко малко?
Тя направи крачка към дивана, наведе се и прошепна съзаклятнически:
— Казах му, че съм ви помолила за помощ, но имате сериозни резерви към случая и не искате да се замесвате. Тъй като Ричард не иска никой — нито вие, нито друг — да се забърква, ще бъде по-спокоен, ако си мисли, че сте се отказали.
— Добре, но защо тогава ще идвам?
— Казах му, че с жена ви минавате през Адирондакс на няколко километра от Вълчето езеро на път за ски ваканция във Вермонт и съм ви поканила да вечеряте с нас.
— Значи брат ви ще ме посрещне на драго сърце у дома си, стига да не проявявам интерес към случая?
— Ако не участвате в случая. Би било нормално да проявите известен интерес, нали?
— А тези сериозни резерви, които уж имам и ме спират да участвам, той поинтересува ли се какви са?
— Казах му, че не знам. Ако ви попита, просто измислете нещо.
Тази жена не просто обичаше да се грижи за хората и да оправя живота им, помисли си Гърни. Тя обожаваше да манипулира. Да подрежда живота на другите така, че винаги да се проявява като всеотдайна помощничка.
— Вечеря значи… къде, в колко часа?
— В бунгалото на Ричард. В пет и половина, добре ли е? През зимата вечеряме рано.
Гърни погледна Мадлин и тя кимна:
— Добре.
Очите на Джейн грейнаха:
— Веднага ще кажа на готвача. В последно време менюто е ограничено, но съм сигурна, че ще измисли нещо вкусно. — Кихна и притисна кърпичката до носа си. — Лесно ще намерите бунгалото на Ричард. Следвайте пътя покрай езерото. Бунгалото е на петстотин-шестстотин метра след извивката на брега, откъм страната на гората. Има три къщички. В първите две няма никой. Ричард е в третата. Ако стигнете до хангара за лодки или до резиденция „Гол“, значи сте го подминали.