В контраст с тях гласът му бе мек и безхарактерен. Гърни се запита дали това не е един вид компенсация за удивителните очи. Начин да се подчертае още повече силата им.
— Сестра ми ми говори много за вас.
— Нищо обезпокоително, надявам се.
— Каза ми, че вие сте детективът, който залови Питър Пигърт — онзи тип, дето беше изнасилил майка си и после я разрязал надве. И Джордж Кунцман, който пазеше главите на жертвите си в хладилника. И Дядо Сатана, който изпращаше части от разчленени трупове по пощата като коледни подаръци. И лудия психиатър, който изпращаше пациентите си на един садист, а той ги изнасилваше, одираше и после ги изхвърляше от яхтата си в океана. Доста успешна кариера. Хванали сте доста откачени. И ето ви сега във „Вълчето езеро“. Само минавате. На път за романтична ваканция. Нали?
— Да, натам сме тръгнали.
— Обаче в момента сте тук. Насред дивата природа. На километри от най-близката цивилизация. Кажете… как ви се вижда тук?
— Можеше времето да е по-хубаво.
Хамънд се изсмя кратко, но остана изпитателно втренчен в госта.
— По-вероятно е да се влоши, преди да се оправи.
— Да се влоши ли? — попита Мадлин.
— Силни ветрове, падане на температурите, снежни бури, поледица.
— Кога се очаква това?
— Утре по някое време. Или вдругиден. Прогнозите постоянно се променят. Планината е непредсказуема. Времето тук е като ума на пациент с маниакална депресия. — Хамънд се усмихна леко на шегата си. — Познавате ли Адирондакс, госпожо Гърни?
— По-скоро не.
— Тези планини са доста различни от вашите Катскилс. Много по-примитивни.
— Единствено се тревожа да не завали сняг.
Той я погледна изненадано:
— Това ви тревожи?
— А не трябва ли?
— Джейн ми каза, че отивате във Вермонт да търсите сняг. Да правите преходи, да карате ски. Но може би снегът първи ще ви намери.
Мадлин не отговори, само се втренчи в чашата си. Гърни забеляза, че леко потрепери.
Хамънд облиза бързо устни като змия и премести погледа си към детектива.
— Вълчето езеро стана доста интересно място в последно време, не мислите ли? Неустоимо, бих казал, за детектив.
Джейн, може би разтревожена от ироничната забележка на брат си, се намеси с бодър глас:
— Вечерята е сервирана — сандвичи със сьомга, салата, хляб, пиле с кайсиев сос, див ориз, аспержи и прекрасни тарти с черни боровинки за десерт. Чиниите са в отсамния край на плота; приборите и чашите са на масата заедно с бутилки шардоне, мерло и изворна вода. Да сядаме, а?
Веселият ѝ тон бе в пълен контраст с подозрителността на брат ѝ, но постигна целта си да привлече всички при храната и после на масата. Двамата с Ричард седнаха срещу Дейв и Мадлин.
Преди някой да успее да каже нещо, лампите изгаснаха. Във внезапно настъпилия полумрак единствената светлина бяха проблясъците от огъня.
— От генератора е — каза Джейн. — Сега ще дойде токът.
Когато пак светна, ръката ѝ бе върху тази на Ричард. Тя я дръпна и обясни на гостите:
— Намираме се на трийсет километра от най-близката цивилизация, затова хотелът има два генератора. Те се превключват през определено време и затова получаваме тези кратки прекъсвания. Остин твърди, че е абсолютно нормално, нищо тревожно.
— Все пак имате телефонна връзка, нали? — попита Мадлин.
— Имението има собствена антена. Но ако минете зад хребета, покритието изчезва и се появява чак в Платсбърг. Разбира се, антената зависи от генераторите и ако те изгаснат… Но разбира се, няма на практика никакъв риск и двата генератора да се развалят по едно и също време.
Гърни смени темата:
— Доколкото разбирам, Итън Гол е бил забележителна личност.
— Определено — потвърди Ричард. — Необикновен човек: динамичен, щедър, състрадателен. Негова беше идеята да дойда да работя тук.
— След като е мъртъв, ще се върнете ли в Калифорния? — поинтересува се Мадлин.
— Двугодишният ми договор изтече миналия месец, но малко преди това Итън ми предложи да го удължим с още една година и аз приех. — Хамънд замълча за момент, сякаш се колебаеше каква част от информацията да сподели. — Итън почина, преди да подпишем, но Остин знае за плановете му и ме увери, че ще спази условията.
Гърни видя повод за един въпрос, който отдавна искаше да зададе:
— Доколкото разбирам, Остин Стекъл въпреки миналото си се ползва с пълно доверие тук. Така ли е?
— Остин има трески за дялане, но не мога да се оплача.