— Хайде да седнем — намеси се Хардуик.
Преди Гърни да възрази, Мадлин ги покани на кръглата чамова маса в къта за хранене. После Хардуик, след като бе подканен с кимване от Джейн, заразказва странния случай на Ричард Хамънд.
3.
— Нали знаете за Големите имения от Адирондакс? Земя по няколко хиляди декара, грамадни дворци, десетки стаи за гости и прислуга, строени преди сто години от по-богати от Господ престъпни барони — Рокфелер, Вандербилт и така нататък. Един от по-дребните играчи, създал такова имение, се казва Долтън Гол, гадно копеле, натрупало състояние от добив на калай. Около преждевременната му смърт има една интересна легенда, на която ще се върна след малко.
Хардуик замълча, сякаш да наблегне допълнително на „преждевременна смърт“.
— Някои от Големите имения, с огромните им разходи за поддръжка, фалират след борсовия крах. Някои са превърнати в музеи, посветени на живота на алчните гадове, които са ги строили. Други са преустроени в образователни центрове, където вманиачени природолюбители изучават екологията на къдравата папрат.
Шегата с природолюбителите провокира суровия поглед на Мадлин, която тъкмо приготвяше кафе на мивката.
Хардуик продължи:
— Някои от именията продължават да се поддържат от потомците на създателите им, обикновено под формата на конгресни центрове или луксозни хотели. Итън Гол, правнук на Долтън, харесал концепцията за скъп комплекс за настаняване и решил да добави още примамки за отегчените и нямащи какво да правят богаташи. Учи, докато се глезиш в лукс — такива глупости. Тайни на френско-виетнамската кухня. Тайни на непалската невъзмутимост. Тайни, каквито си поискаш. И понеже даже най-привилегированите имат лоши навици, които предпочитат да нямат, Итън наел световноизвестния психолог Ричард Хамънд да прилага уникални хипнотични решения. Така имението станало не просто поредния стар адирондакски хотел за хиляда долара на нощ, а място, където можеш да проведеш терапевтична беседа не с друг, а със самия Ричард Хамънд — беседа, която можеш да споделиш с приятелите си на следващото вечерно парти.
През цялото време Джейн Хамънд все по-силно и по-силно мачкаше кърпичката си.
— Трябва да добавя нещо — каза тя. — Не искам господин Гърни да остане с погрешно впечатление за брат ми. Не мога да коментирам мотивите на Итън Гол. Но мога да ви уверя, че тези на Ричард бяха чисти. Работата е неговият живот и той я приема МНОГО сериозно. Това е още една причина, поради която тези обвинения са толкова… толкова оскърбителни!
Погледна ги възмутено и стисна още по-ясно кърпичката.
Хардуик продължи:
— И така, каквито и да са били мотивите на Итън Гол, той предложил на доктор Хамънд щедър двугодишен договор, който, наред с други екстри, включвал безплатно използване на частно бунгало на територията на имението. Всичко вървяло добре, докато една вечер, преди около два месеца, доктор Хамънд получил обаждане от един доктор от Палм Бийч.
— Флорида — уточни Джейн.
— Точно така. Двайсет и седем годишният Кристъфър Уензъл се бил самоубил няколко дни по-рано. Прерязал си вените в апартамент за милион долара. На пръв поглед няма нищо подозрително, което да заслужава вниманието на полицията. Обаче, след като новината за самоубийството била съобщена в местните новини, в полицията на Палм Бийч се появил някакъв свещеник, който разказал интересна история. Уензъл ходил при него два дни преди да си тегли ножа и се оплакал, че не може да спи от цяла седмица. Всеки път, когато задрямвал, му се присънвал ужасен кошмар — всеки път същият кошмар. Казал, че сънят го подтиква да се самоубие.
Хардуик замълча за момент, за да даде на слушателите си възможност да осмислят чутото.
Гърни имаше чувството, че пропуска нещо — даже да не смяташе най-важния въпрос защо изобщо води този разговор с Джак Хардуик и Джейн Хамънд.
— И информацията за самоубийството е била съобщена по телефона на доктор Хамънд от детектива от Палм Бийч?
— Точно така.
— Защо?
— Защото Уензъл казал на свещеника, че кошмарите му започнали, след като е бил хипнотизиран от доктор Ричард Хамънд, който искал да му помогне да откаже цигарите. Затова детективът се обадил на Хамънд и го попитал дали наистина е лекувал покойния. Ричард казал, че това е поверителна информация, пациентско-лекарска тайна и дрън-дрън, но какъв бил проблемът? Детективът го попитал дали след хипноза като странични ефекти се стига до самоубийства или сънуване на кошмари. Ричард отговорил, че никога не е чувал за такава реакция. И така приключил разговорът им… докато седмица по-късно не получил друго обаждане — този път от детектив от Тийнек, Ню Джърси.