— И връзката с хипнозата е…?
— Постигането на определена цел зависи не толкова от преодоляването на външни препятствия, колкото от премахването на субективни пречки — заблуди, емоционална парализа. Хипнотерапията, както я практикувам, има за цел да се изчисти вътрешният път.
— Как? — Тази единствена, остро изречена дума дойде от Мадлин, която до този момент не беше казала почти нищо.
— Като разкривам спънките. Помагам ви да се освободите от тях и да вървите към онова, което желаете, без да ви пречат чувство за вина, объркване и задръжки.
— Не е ли твърде преувеличено?
— Не бих казал. Хората често затъват в собствените си вътрешни тресавища.
— Мислех, че основното в хипнозата е концентрацията.
— Концентрацията е крайната цел, но да се стараеш да се концентрираш, е възможно най-лошият начин да го постигнеш. То е все едно да се опитваш да левитираш, като се дърпаш за глезените. Или да преследваш щастието. Не можеш да го хванеш, ако го гониш.
По изражението ѝ личеше, че не е много убедена. Гърни продължи:
— Какви вътрешни спънки трябва да премахнете при хората, които се опитват да откажат пушенето?
Хамънд остана загледан в Мадлин още няколко секунди, преди да се обърне към мъжа ѝ и да отговори:
— Две големи спънки: спомените за тревоги, които пушенето е облекчило, и погрешна преценка за риска.
— Първото ми е ясно. Обяснете ми второто.
— Разумният човек обикновено избягва дейности, чиято цена надвишава удоволствието, което получава от тях. Страдащият от пристрастяване избягва дейности, чиято цена трябва да се плати, преди да е изпитал удоволствието. За трезво функциониращия ум решаваща роля играе крайният баланс. Преценяват се както непосредствените, така и бъдещите последствия. За ума, замъглен от зависимост, водещият фактор е последователността. Само непосредствените последствия се възприемат като реални, а бъдещите — като нещо въображаемо.
— И вие внасяте яснота по този въпрос?
— Аз не внасям нищо. Аз само помагам на човека да осъзнае онова, което подсъзнателно разбира. И да се фокусира върху онова, което наистина иска.
— Убеден сте, че имате достатъчно добра интуиция, за да разберете истинските желания на хората?
— Да.
— Всичките ли четири жертви искаха да откажат пушенето?
За първи път очите на Хамънд потрепнаха и в изражението му пролича смущение.
— Желанието бе силно при Итън, умерено при Уензъл, а при Балзак и Пардоза — слабо или почти не присъстваше.
— Защо решихте да правите терапия на такива хора?
— Истината за естеството и дълбочината на нечие желание ми се изяснява едва по време на сеанса. В началото всичките твърдяха, че много искат да спрат пушенето.
Гърни го погледна объркано и Хамънд обясни:
— Пациентите често идват по чуждо настояване. Реалното им желание е да се отърват от нечие натякване, като се съгласят на сеанс. Освен това някои си мислят, че хипнозата ще породи у тях желание да спрат, въпреки че самите те го нямат. Пардоза беше най-лошият случай. Тревожен, разконцентриран, без никаква мотивация. Очевидно го правеше по нечие чуждо настояване, но не го признаваше.
— Ами желанията им?
— В смисъл?
— Интуицията ви да усещате истинските желания на хората наведе ли ви на някакви изводи?
— На някои по-общи.
— Относно Итън?
Хамънд се поколеба за момент, сякаш обмисляше докъде се простира пациентската тайна.
— Итън искаше всички хора на света да бъдат по-добри. Искаше да намери подходяща роля за всеки човек и да му я осигури. Да намери място на всеки и всеки да постави на мястото му. Беше убеден в преценката си. Не искаше признание. Само подчинение.
— Предполагам, че невинаги е получавал подчинението, което е очаквал.
— Имаше и успехи, и провали.
— Кажете за Кристъфър Уензъл. Той какво искаше от живота?
— Кристъфър искаше да бъде победител. По най-лошия начин, буквално. Гледаше на живота като на футболен мач. И не просто искаше да победи, а и някой друг да загуби.
— А Лио Балзак?
— Гневният бог от Стария завет. Искаше всички грешници да бъдат наказани. Най-голямото му удоволствие би било да стои на някое прозорче на Ноевия ковчег и да гледа как се давят.